Стефан Иванов's Blog, page 45

преди няколко седмици в софия

[image error]



интервюто излезе на 2 септември

в брой 382 на една седмица в софия

разговорът води нели а. калчева-стайчева

Ако си следил дори и невнимателно „Една седмица в София" през годините, със сигурност знаеш кой е Стефан Иванов. Самият той беше споменал в блога си (siv.sofiascape.com), че не знае „колко точно са стотиците кратки, средни и дълги статии", които е написал за Седмицата. На нас пък ни е трудно да преброим изданията, в които е публикувал проза, поезия, есета, интервюта, литературна...

за смъртта след края на циганското лято

това е снимка на светла енчева на сборника проект смърт

в който участваме заедно с още 26 автора

светла е написала хубав текст относно сборника

а аз участвах

заедно с васил панайотов и пепа витанова

в разговор за него

в предаването отпечатъци на мира баджева което върви по btv

есето ми в книгата се казва дългият залез

роза за бялата вещица

едно дългосвирещо цвете

на stag hare

храна за ушите

когато не прави така

арво пярт композира това

и бьорк го интервюира

шарлот рамплинг: the look

документален филм за една от любимите ми актриси

във филма участват и разговарят нейни приятели

като пол остър и петер линдберг

последната му засега прожекция в софия

е на 16 октомври от 19 часа във френския културен институт

горният кадър е от il portiere di notte

където тя пее и танцува

от прашинката на деня

Радослав Чичев е един от малкото хора от това поколение, които съм чувал страстно да разказват за лавиците в кварталното читалище, отрупани с прашасали и забравени стари поети, а и съм го виждал как измъква внимателно и бавно, с два пръста, от библиотеката си дълго търсена или случайно намерена в забутан антикварен кашон стихосбирка на Иван Радоев, Елин Рахнев, Константин Павлов, Ани Илков, Христо Фотев, после разгръща и чете, вкусвайки смисъл и удоволствие. Освен това има хубав тембър...

отново ина григорова

тази сутрин гледах интервю с нея правено в ню йорк

радвам се че макар и със закъснение сме се запознали

и че имаме един разговор за спомен

грижа за града

липсват само

котка или карлсон

за помощници

отиде та се не видя

сякаш беше вчера

когато се видяхме с теб

обаче

може ли човек да е сигурен

когато минотавърът на паметта

тъжно броди в лабиринта на главата

колебливо се храни със спомени

„оттук я виждам

хубаво е било"

казва той

и продължава да закусва

литературни куверти

участвах в три литературни четения

в три поредни дни

в габрово севлиево и трявна

в първите два града имаше куверти

на което все още не знам как да реагирам

предвид заобикалящата действителност

учудване и смях

срам и конфуз

дебнат зад всеки ъгъл