Стефан Иванов's Blog, page 37

сградата на дневника и собствената стая с притворена врата

неслучайно в „скверният дом" е казала: „пиша с прашец и мед", признавайки по този начин прилепчивото, примамливо естество на женствения си повествователен изказ.

затова пък в дневника й тази характерност идва на второ място. дневникът, който през тези години нараства заедно с писателските й огорчения, представлява вътрешно пространство, прераснало в многоетажна, слънчева сграда с хиляди прозорци, които гледат отвсякъде пейзажа на живота, разчитайки грижливо множеството му загадки. настоявам...

soap&skin - narrow

[image error]

преди три години бях на концерт на soap&skin /аня плашг/ в париж

малко след това разбрах че е загубила баща си

за когото е и първата песен в новия й запис

тя определено продължава

да е автентична

да пътува из мъка агресия и бавни дълбоки пространства

и да расте със семплите дисонансите и пианото си

и да пее с глас

който преди не принадлежеше на 19-годишно момиче

и днес в тези записи не принадлежи на почти 22-годишна жена

позитивно

[image error]

"Тази година ще стана на 31. Когато разбрах, че имам хепатит С, точно бях навършила 27 години. Минаха няколко века оттогава.

Работя като копирайтър в рекламна агенция. Завършила съм Факултета по журналистика. Имам брат. Трудно се контролирам, когато става въпрос за сметанов сладолед. Обичам да правя експерименти с външния си вид, като най-често го отнася косата.

За изминалите две години се чувствах уютно и сигурно в кожата на altair – поредният анонимен ник, който броди из нета....

или откритие без усилие или неразбиране

едно момиче каза: език, който днес никой не владее. хубавото винаги се случва на другите. колко хора разбират езика, на който пиша. стяга гърлото и не достига въздух – като че съм в зала. забравих и езика, който знаех. не се мъчете да превеждате, което казвам. само гледайте как мърдат устните, слушайте звука, може и очите. смисълът не се нуждае от обяснение, а от долавяне. значението остава скрито за мъчещите се да го разберат.

силвия чолева

котки

бог е успял с котките -

казва понякога вислава шимборска.

понякога добавя: единствено.

понякога: най-много.

ришард криницки

- - -

снимката е на димитър варийски

парвеню на първа позиция

парвенюто е личност, направила успешен скок в общественото си положение, но неможеща да усвои едновременно и съответния му нрав.

парвенютата никнат (като гъби) в мътни времена, във времена на стопанска и политическа контрабанда, когато общественият живот дава възможност за бързо успяване. новите нагли и дръзки възможности обикновено позапират хората от старото спокойно време с неговите установени похвати. те се боят да свържат името си с открит аферизъм и нескриваеми скандали. боят се от...

ръчкане и защита

- имам предвид, защо сте се наежили така срещу правителството, ако мога да си позволя дързостта да попитам?
той сграбчи ръба на масата и занарежда, скърцайки със зуби, които бяха очен пожълтели от канцерите:
- някои от нас трябва да се борят. трябва да защитават великите традиции на свободата. аз не взимам страната на никоя партия. където видя зло, опитвам се да го премахна. имената на партиите не означават нищо. има значение само традицията на свободата. средните хора ще се примирят, разбира с...

мръсна работа

не носиш вода в менците

не щеш да миеш

не си убедителен

деменцията ах деменцията

циментира лайната

нищо не мърда

муха не лети

сред мъртвите мисли

в главата

-  - -

написано по повод изказването "направихме много хора богати"

и цялата стенограма от заседанието на министерския съвет

град

над всичко цени пестеливостта, реда и чистотата:

преустроил е синагогата в градска къпалня,

по платените паркинги

ни следа от еврейското гробище.

(1979)

ришард криницки пише в бележка под стихотворението си че

„трябваше да излезе в брой 13 на „солидарност виелкополска" и изчезна заедно с целия архив на вестника след атаката на въоръжените отряди на зомо в седалището на „с" в познан на 13 декември 1981 г."

изкуство на усъмняването

Зад един ден стои дълга поредица от дни. Те не са отделени напълно едни от други. Могат да бъдат свързвани и да имат общо.

Днес е официален ден за почит към жертвите на комунизма. На 1 февруари 1945 се гледа „Дело №1" , тринадесетчленният Първи състав на Народния съд бързо взима окончателни решения, без право на обжалване. Произнесени са смъртни присъди над тримата регенти, осем царски съветници, двадесет и двама министри от правителствата след 1941, шейсет и седем депутати от 24-тото НС...