Антон Дончев





Антон Дончев


Born
in Burgas, Bulgaria
September 14, 1930

Genre


Антон Николов Дончев е съвременен български писател. Става известен с романа си „Време разделно“.
Обявен е за академик на БАН (2003). Съучредител е на комитет „Съзидание“. Носител на наградата за балканска литература „Балканика“ (1999).

Биография в БГ-Фантастика.

Average rating: 4.5 · 1,623 ratings · 66 reviews · 30 distinct worksSimilar authors
Време разделно

4.54 avg rating — 1,233 ratings — published 1964 — 18 editions
Rate this book
Clear rating
Степта (Сказание за хан Асп...

4.44 avg rating — 50 ratings — published 1982 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
Сказание за времето на Самуила

4.21 avg rating — 52 ratings — published 1961 — 4 editions
Rate this book
Clear rating
Константинопол (Сказание за...

4.39 avg rating — 41 ratings — published 1984
Rate this book
Clear rating
Странният рицар на свещенат...

3.79 avg rating — 56 ratings — published 1998 — 7 editions
Rate this book
Clear rating
Подунавието (Сказание за ха...

4.68 avg rating — 25 ratings — published 1984
Rate this book
Clear rating
Началото на нашата вечност ...

4.64 avg rating — 22 ratings — published 1993
Rate this book
Clear rating
Земетръс (Трите живота на К...

4.60 avg rating — 20 ratings — published 2007
Rate this book
Clear rating
Земетръс / Пещерата на Вели...

by
4.81 avg rating — 16 ratings — published 2007
Rate this book
Clear rating
Сперхей / Обсадата на Перни...

by
4.75 avg rating — 16 ratings — published 2007
Rate this book
Clear rating
More books by Антон Дончев…

Upcoming Events

No scheduled events. Add an event.

“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел.

Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със ... затворени очи, в себе си.”
Антон Дончев, Време разделно

“Манол тихо му отговори:

– Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие. Ти трябва да се биеш и нито за миг да не отстъпваш от зъбера си, да не се утешаваш, че след миг ще се върнеш на него. Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да запречи вратите между двата зъбера.

Тъмницата мълчеше.

Тогава оттатък детският глас запита:

– Татко, какво е зло?

Мълчание. И после – Маноловият глас:

– Зло е това, което разделя хората.

И след малко:

– Добрите хора.

Станах и си отидох. Манол ми отговори.

Отдясно камък, отляво камък и по средата – ти. Да, на вратата е застанал всеки от нас, всеки пази врата, през която може да влезе злото. Аз бях опразнил своята и сега се връщах на нея.”
Антон Дончев, Време разделно

“Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест.”
Антон Дончев

Topics Mentioning This Author

topics posts views last activity  
Around the World ...: Bulgaria 22 768 Nov 05, 2017 04:12PM  


Is this you? Let us know. If not, help out and invite Антон to Goodreads.