Списание 360's Blog, page 23

4 часа и 43 минути от Шамони до Монблан и обратно: рекордът на Уилям Бофели със ски!

СподелиShares Уилям Бофели пред църквата в Шамони / снимка: William Boffelli

За повечето от нас е трудно да си представят мащаба на това постижение: да преодолееш 35 км (приблизително, в зависимост от маршрута) с 3800 м денивелация за толкова кратко време!

В последната седмица на май рекордът за най-бързо качване и слизане от Монблан падна два пъти. Както вече писахме, на 24 май Бенджамин Ведрин постави рекорд  за скоростно изкачване и спускане на Монблан на ски — 4 часа 54 минути и 41 секунди. Седмица по-късно, на 31 май, планинският атлет Уилям Бофели (William Boffelli) от Бергамо, Италия, изминава маршрута с 11 минути по-бързо. Неговото време е: 4 часа 43 минути и 24 секунди.

Подобно на Ведрин, италианецът започва опита си от църквата в Шамони и го завършва там. И двамата в началото бягат с маратонки, носейки ските и ски обувките, и при достигане на снежната линя, около 2200 м н.в., правят смяна.

Запознати коментират, че Бофели е имал малко по-добри метеорологични условия и е бил по-добре запознат с терена, като се е възползвал максимално от неговите предимства. За сравнение може да видите траковете на двамата: Бофели / Ведрин.

Снимки на траковете на Бофели отляво и Ведрин, отдясно

При жените най-бързото време на ски също е от май 2025 г. и носи подписа на французойката Елиз Понсе (6 ч. 54 мин. 47 сек).

СподелиShares

The post 4 часа и 43 минути от Шамони до Монблан и обратно: рекордът на Уилям Бофели със ски! appeared first on 360mag.

Кейт Келегън и Лора Пино станаха първите жени, преминали Тройната корона в Йосемити

СподелиShares снимка: Climbing Magazine

На 8 юни 2025 г. Кейт Келегън и Лора Пино записват имената си в историята на Йосемити като първия изцяло женски екип, който преминава легендарната йосемитска Тройна корона в един непрекъснат опит – изкачвайки връх Уоткинс, Ел Капитан и Хаф Доум по техните класически бигуол маршрути, със сумарно катерене от 2448 м.

Кейт и Лора се движат с безмилостна ефективност, свързвайки 77 въжета вертикално катерене и изминавайки над 18 км по високопланински терен. Впечатляващото им представяне, съчетаващо издръжливост и екипна работа, завършва с изкачване на трите гиганта за 23 часа и 36 минути – постижение, което разбива представата за доминацията на мъжете в света на бигуол катеренето.

“Много бързо забелязах, че всеки катерач в Долината повтаря едно и също име: NIAD – The Nose In A Day („Носа за един ден“). Тогава открих скоростното катерене в цепки и колко дълбоко е преплетена скоростта в историята на катеренето в Йосемити. Чух и за най-голямото предизвикателство: Тройната корона — изкачване на връх Уоткинс, Ел Капитан и Хаф Доум за под 24 часа. Девет мъжки отбора го бяха постигнали. Жени? Нула.” – разказва Пино пред Vertical-Life.

Преди година тя дочува, че Кейт Келегън от спасителния екип YOSAR си търси партньорка за опит по Тройната. Дотогава още не е правила скоростно катерене, но ѝ предстои първи NIAD и го прави за 12 часа и 36 минути. Готово – уморена, но удовлетворена – пише на Кейт и дамският тандем е сформиран.

Вижте още: По три тура в Йосемити за по-малко от денонощие

снимка: Climbing Magazine

Целта им е ясна – да свържат трите стени в един непрекъснат опит, без сън, за под 24 часа. Прекарват шест седмици в Йосемити, в които буквално живеят и дишат бигуол. В резултат прогресът е налице:

The Nose: 12:53 → 8:49 → 7:39 → 7:05
Watkins: 9:03 → 5:57 → 5:15 → 4:47
Half Dome: 9:05 → 6:05

Опитът на Кейт и Лора

Класическият ред на Тройната корона е: започва се с Уоткинс, преминава се към Ел Капитан и се завършва на Хаф Доум. Но не е само катерене — има и много ходене пеша. Двете започват на 7 юни в 11 ч. сутринта с 3,5-часов преход до подножието на връх Уоткинс. Следват 4 часа и 10 минути катерене, 1 час слизане и обратно към колата.

Вижте още: Барбара Цангерл добави в актива си и флаш изкачване на Freerider на Ел Капитан

По време на едночасовото шофиране до началото на „Носа“ наваксват с “логистична лудница”: ядене, охлаждане на краката в хладилна кутия, пренареждане на снаряжението за втория рунд. В 22:40 ч. тръгват по „Носа“. Седем часа и двадесет и пет минути по-късно са на върха. Часът е 6 сутринта, а те имат чувството, че са преживели три дни в един. Без дрямка, без закуска “хукват” надолу и се мятат на колата за 20-минутно шофиране до подножието на Хаф Доум.

Оттам правят стремглав преход, преодолявайки 1000 метра денивелация, който им отнема 1 час и 45 минути. Започват последното катерене в 9:40 ч. сутринта и стъпват на върха в 15:36 ч. — насред драматична гръмотевична буря. Така с гръм и трясък завършва техния паметен опит, с общи финал за под 24 часа, нареждайки своя опит до редицата от 9 опити на мъжки отбори. Рекордът на Тройната корона от октомври 2024 г. е на Танер Уониш (Tanner Wanish) и Майкъл Вейл (Michael Vaill) – 17 часа и 55 минути.

Вижте още: Неизвестен алпинист счупи рекорда за най-бързо соло изкачване на страховития Ел Капитан

СподелиShares

The post Кейт Келегън и Лора Пино станаха първите жени, преминали Тройната корона в Йосемити appeared first on 360mag.

Солчава – изящната хармония на три долини

СподелиShares Солчава / снимка: www.logarska-solcavsko.si

В сърцето на Камнишко-Савинските Алпи, в Северна Словения, скрит между отвесни скални ридове и обширни гори, се намира регион Солчава – място, където три ледникови долини разказват историята на времето: Логарска, Робанова и Маткова. Пейзажът тук е дълбоко въздействащ – не само с красотата си, но и с усещането за неподправена връзка между човек и планина.

За кого е Солчава?

Регионът е подходящ както за търсачи на приключения, но и за онези, които намират спокойствие сред природата и обичат леките физически активности. Маршрутите тук са разнообразни – от лесни до предизвикателни, като много от тях са достъпни и за хора без опит в планината, но с добра физическа форма.

Логарската долина (долината Логар) – зелено убежище сред върховете

Логар е една от най-красивите ледникови долини в Европа. От 1987 г. тя е обявена за ландшафтен парк, а вписването ѝ в Златната листа на словенския устойчив туризъм е напълно заслужено. По дължината ѝ се вие река Савиня, чийто извор се намира в горния край на долината, под внушителния водопад Ринка.

Вижте още: 11 вълнуващи дестинации в Словения

Логарската долина / снимка: www.logarska-solcavsko.si

Ландшафтният парк Логарска долина е част от туристическа дестинация „Логарска долина – Солчавско“, отличена със златен знак на Словенската схема за зелен туризъм. В него се намират 43 природни обекта с висока стойност, а самият парк е екологично значима зона.

Водопад Ринка, снимка: JoÁt Gantar

Пешеходната екопътека през долина Логар (около 7 км) е природно-етнографска пътека, която води през красиви кътчета със запазена природа и културно наследство. Сред тях са вторият извор на река Савиня, могъщи скални блокове, възстановената горска колиба „Олцар“ – символично наречена „вълшебницата“, която пази традициите на дърводобивния занаят, и демонстрационната въглищарска площадка с „копа“ за дървени въглища – наричана „въглищната фея“ заради умението да превръща дървото в енергия чрез древно знание. По пътеката ще откриете още ловна хижа, гигантска хвойна и много други природни и културни забележителности. Кулминацията е величественият водопад Ринка. Пътеката отвежда до подножието му, а изкачването до самия му ръб отнема още около 20 минути – наградата е панорамна гледка, обвита в свежа мъгла от фини водни пръски, носеща усещане за студена скала и мирис на зеленина.

Вижте още: Словения – прекрасна за летене, почивка и туризъм

Робанова долина – уединение сред първичната природаРобанов дол (Robanov Kot) / снимка: www.logarska-solcavsko.si

Ландшафтният парк Робанова долина е алпийска ледникова долина с дължина 5 км и ширина до 400 м, простираща се от котловината под връх Ойстрица до вливането на потока Бела в река Савиня. По-малко известна, но не по-малко впечатляваща, тази долина очарова с тишината си. Природата тук е по-дива – стръмни склонове, гъсти гори и бързотечащи потоци. Тесни пътеки, използвани от пастири и дървари, отвеждат до по-високите части, където се откриват гледки към суровите върхове на Ojstrica и Krofička. Тук срещите с други туристи са редки, което прави мястото привлекателно за хора, търсещи автентично планинско изживяване без тълпи и шум.

Маткова долина – дивата страна на планината

Най-слабо познатата от трите, тази долина предлага усещане за пълно откъсване от съвремието. Маткова долин (Matkov Kot) е малка долина с дължина 5 км, разположена между Логарската долина и австрийската граница (установена едва след Първата световна война), в обкръжението на ледниковите долини на Камнишко-Савинските Алпи. Долината е дом на няколко високопланински ферми, които и до днес се стопанисват традиционно – с ръчно косене, сушене на сено и производство на млечни продукти.

Matkov škaf / снимка: alex.rebersek

Тук се намира и природният феномен Matkov škaf (Маткова яма) – дълбока снежна яма, образувана от лавина, която през пролетта събира топящ се сняг. Районът около нея е популярен сред опитни туристи и алпинисти, особено към склоновете на Mrzla gora. По-опитните в катеренето се спускат по ръбовете на Matkov škaf, но той е достатъчно атрактивен и за онези, които просто отиват да надникнат и да си направят снимка за спомен.

Природният феномен Маткова яма е дълбока до 30 м и 15 м широка, формирана при топене и лавини под Мрзла гора. Изходна точка е ферма Matk (≈1165 м). Общо разстоянието е ≈ 4 км в едната посока, средно труден маршрут (подходящ за хора в добра форма), изминаван за време – около 2½–3 ч. в едната посока. Не е необходимо специално алпийско оборудване – стандартна туристическа екипировка и обувки са достатъчни. Достъпът е свободен, а маршрутът е маркиран. През месеците май и юни до мястото се организират преходи с водач.

Вижте още: Словения: мястото за приключения на открито

Локация:

Панорамният път и фермите с отворени врати

Селата Солчава и Подолшева са изходни точки за множество маршрути – както кратки панорамни разходки, така и по-дълги преходи с възможност за преспиване във ферми. Така нареченият Панорамен път е дълъг около 20 км и предлага изключителни гледки към трите долини. По него се намират ферми, където гостите могат да опитат местни сирена, пушено месо и билков чай, приготвени по стари рецепти. Самият път от води от Подолшева към Матков дол и обратно. Той е със смесена настилка: асфалт, черни пътища, пътеки и може да бъде изминат с подходящ автомобил, пеша или с планински (или хибриден) велосипед.

Панорамният път / снимка: www.logarska-solcavsko.siСолчавa

Солчавa е малко планинско селище (≈ 210 жители), разположено в Горната Савинска долина, близо до границата с Австрия . До там се стига удобно с кола: от Любляна по магистрала A1, след което през Celje и Velenje, към Luče и Solčava. Общата дължина на маршрута е около 200 км (2½–3 ч път). Регионът е по-слабо развит за масов обществен транспорт, така че личен автомобил е препоръчителен. На място настаняването е възможно в хотели (някои от тях със СПА), ферми, апартаменти или на къмпинг.

Регионът Солчава не е място, през което просто преминаваш. Това е регион, който се преживява – със сетивата. Вдишваш студения въздух на утрото, докато стъпваш по тревата, още влажна от нощната роса. Срещаш се с хора, които познават планината като дланта си и оставяш част от себе си – не защото трябва, а защото си открил нещо истинско.

Вижте още: Trans Dinarica: вело приключението, което си заслужава да изживееш

СподелиShares

The post Солчава – изящната хармония на три долини appeared first on 360mag.

Легендарната полска алпинистка Кристина Палмовска (76 г.) е загинала при катерене в Татрите

СподелиShares снимка: Fundacja Himalaizmu Polskiego Andrzeja Zawady/Facebook

Една от водещите полски алпинистки от 70-те и 80-те години на XX век, Кристина Палмовска, е загинала на 15 юни при падане по време на катерене във Високите Татри в Словакия, съобщават полски медии, цитирани от explorersweb.com.

Тялото ѝ е открито на 16 юни от Словашката планинска спасителна служба след търсене по земя и въздух.

Палмовска е сред най-изявените представителки на своето поколение – време, в което полските алпинисти, жени и мъже, доминират в експедициите на голяма надморска височина.

Палмовска се занимава се с катерене предимно в женски свръзки, от 1969 г. най-често с Анна Червинска. От 1975 г. участва в множество полски и международни експедиции (женски и смесени) в Каракорум и Хималаите. Сред успехите ѝ са първите изцяло женски изкачвания на Ракапоши (1979), Броуд Пик (1983) – експедиция, задно с Червинска, но самото достигане до върха е извършено само от Палмовска, и Нанга Парбат (1985).

„Крися беше нешлифован диамант. Просто притежаваше качества, които със сигурност не беше усвоила на курс за начинаещи. Най-вече имаше огромна воля за борба. Не я интересуваше нищо друго, освен да изкачи избрания маршрут – и го постигаше отлично.“
— Анна Червинска, от книгата GórFanka.

Вижте още: Катерач загива по време на каскада в документален филм за собствения си живот

Кристина Палмовска по време на женската експедиция в Каракорум, водена от Ванда Руткевич (1982 г.) / снимка: CAF Zbigniew Staszyszyn/RAP via rmf24.pl

Кристина Палмовска е родена на 11 ноември 1948 г. във Варшава, Полша. 
Завършва електронно инженерство и получава титлата доктор. Член е на Клуба за високопланинско катерене във Варшава.

Сред постиженията на Палмовска се открояват:

1977 – Заедно с Анна Червинска осъществява второто изцяло женско изкачване на северната стена на Матерхорн;
1978 – Участва в първото зимно, изцяло женско изкачване на Матерхорн;
1979 – Първо женско изкачване по нов маршрут на Ракапоши (7 788 м);
1983 – Става първата жена в света, изкачила Броуд Пик (8 047 м) в самостоятелна двойка с Червинска;
1985 – Участвала в първото изцяло женско изкачване на Нанга Парбат (8 126 м) с Червинска и Ванда Руткевич;
1986 – Заедно с Анна Червинска и Януш Майер достига ~8 200 м по маршрута “Magic Line” на К2.

Вижте още: Топ алпинист загина след историческо премиерно изкачване в Хималаите

СподелиShares

The post Легендарната полска алпинистка Кристина Палмовска (76 г.) е загинала при катерене в Татрите appeared first on 360mag.

Витоша 100: прогнози и очаквания през 2025 година

СподелиShares Старт на Витоша 100, бегачи, 2023 г. (снимка: Антонио Вълчев)

Обратното броене преди старта на Обиколката на Витоша започна. Само след броени дни, в полунощ на 21 юни, повече от 1000 бегачи ще застанат на старта в Бояна, за да изпитат силите си по 100-километровото трасе около Витоша.

Дните преди големия старт са най-вълнуващите за надъханата бегаческа общност и мнозина с право наричат Обиколката на Витоша “Бегаческата Нова година”. Докато тече трескава подготовка и последни уточнения преди старта, ние си поговорихме с 16 от най-разпознаваемите лица сред бегачите на теми за стратегията и очакванията. Разбира се попитахме ги и за техните прогнози за класирането. Пожелаваме ви приятно четене!

Ще участваш ли тази година? Ако да –  кое участие е за теб и какви са целите ти?

Христо Цветков /Ицо Пак Тича/: Ще участвам, по традиция. Десета година от дебюта ми през 2015-а. Целта ми е в минутите на резултата да има 0.

Христо Цветков по трасето на Обиколката на Витоша (Витоша 100) / снимка: Антонио Вълчев

Димитър Шадура: Да, това ще бъде 4-тото ми участие на състезанието. Целта ми е да бягам оптимално, спрямо формата и условията.
Александър Христов: Ситуацията е малко на кантар, поради появила се травма, но надявам се да участвам и да подобря миналогодишното си време. Би било трето участие.
Дани Кубашлиев: Тази година няма да бягам, но ще участвам като съпорт на някого (чакам оферти).
Златка Вълчева: Това ми е второ участие. През 2023 участвах за първи път с 14 часа резултат, дълго страдание и все пак доста добра подготовка. Тази година е по-различна за мен, защото се включвам с идеята да помогна на моя треньор Слави Костов да постигне целта си от под 11 часа, като просто ще бягам с него по цялото трасе. Записах се спонтанно (защото идеята беше да се включа само за 30/40 км) и не съм се готвила за трасето.
Пламен Георгиев Пенов: Да. Май е 9-о.
Моника Филипова: Ако не бъркам, ще ми е девето участие. Целта ми е да стартирам и ако мога да финиширам.
Надежда Ангелова: Тази година ще пропусна поради контузия. Но може да ви изненадам с неочаквано включване.
Анна Ванчева: Да, ще участвам. Ще бъде моята 6-а поред, но тъй като на петата се контузих и още си нося страха, тази година ще я пусна за удоволствие, без цели (освен безпроблемно завършване).
Стилиян Тодоров Аврамов: Ще участвам, като тази година ще ми е четвъртото поредно участие. Целта ми е да бягам много по-равномерно от другите години, когато обикновено тръгвах оптимистично в първата част и изкарвах трудно във втората.
Мария Митева Николова: Да, мисля 14-о участие; По добро време.
Антон Кадиев: С най-голямо удоволствие ще стартирам тази година, като това ще бъде второ мое участие. Целта ми е да дам максимума, спрямо сегашната ми форма и да се получи едно здраво бягане. :)
Иво Андреев: Да, това е номер 5.
Андриан Кърпаров: Да, ще участвам. 8-о с колело и 4-то пеша. Също 4-ти дуатлон.
Полина Господинова Горасова: Живот и здраве – да, ще бъде четвъртото ми участие. Целта е да подобря миналогодишното си време.
Николай Стойчев: Да, ще участвам. Ще бъде моята първа Витоша 100 и целта ми е да завърша и да изпитам удовлетворение на финала.

Мария Николова на Витоша 100, 2019 г. / снимка: KrisoK Photography Имаш ли любим участък от трасето (или време)?

Христо Цветков: Обичам паветата над Боянската църква – работата вече е свършена и остават 6-7 емоционални минути.
Димитър Шадура: Да, големият камък в края на Драгалевци. След него следва малко изкачване и после спускане към финала.
Александър Христов: Омагьосаната гора – хубаво спускане, съчетано с много приятна гора.
Дани Кубашлиев: До Тихия кът е много забавно, всички още са свежи, адреналинът ги удря и се напъват на баира. Другият е от големият камък до финала.
Златка Вълчева: Мисля че Философският сегмент ми е любим, основно заради страданието по него. Не ме разбирайте погрешно, просто това е мястото където се докосваш по различен начин до собствената си психика. Надявам се просто тази година, за разлика от предишния опит, да не умра от жега там .
Пламен Георгиев Пенов: Бояна – Кладница. Най-вече защото това са първите километри от състезанието и емоциите все още са високи. Това е и най-лесният за контролиране етап, понеже краката са свежи, а теренът е лесен за бягане.
Моника Филипова: Симпатизирам на Ярлово- Ярема.
Надежда Ангелова: До миналата година най-много ми харесваше участъкът от яз. Студена до Чуйпетлово, но след миналогодишното издание започна все повече да ми харесва от Брезите до финала.
Анна Ванчева: Любимият ми участък е спускането от Ярема към Плана. Гората там е изключително красива.
Стилиян Тодоров Аврамов: Понеже имам повече афинитет към трейл бяганията, съответно и трейл участъците ми доставят по-голямо удоволствие. Нямам точно любимо място, но определено трасето си е много разнообразно – за който търси това.
Мария Митева Николова: Времето по изгрев.
Антон Кадиев: Най-много харесвам участъка от Ярема до финала.
Иво Андреев: Чуйпетльово – Ярлово.
Андриан Кърпаров: Може би от Ярема до финала. Там трасето става много равно и може да се движиш доста стегнато…, ако са останали сили, разбира се.
Полина Господинова Горасова: Последните 25 км, тъй като са най-бегаеми, а и вече си достатъчно надъхан да тичаш, колкото можеш. :)
Николай Стойчев: Любимия ми участък е от чешмата на Ярема до финала, тъй като можеш да се насладиш истински на бягането.

Кой участък ти е е най-труден?

Христо Цветков: Това не се променя – спускането от Смильо до Ярлово. Не знам дали някога съм минавал състезателно там в добро настроение и без проблеми.
Димитър Шадура: Участъците, които при лошо време на позволяват да се бяга.
Александър Христов: Участъкът след Ярлово – изкачване на изморени крака, а след него започва бягането.
Дани Кубашлиев: Спускането към Ярлово, на този сегмент по тъмно губя много време, а ако има и кучета преди селото, съвсем.
Златка Вълчева: Първите 7-8 км. Предвид че съм асфалтов бегач, имам навика да се изхвърлям в началото и да прегарям. А за мен наклона там е нито да го бягаш, нито да го ходиш. И се страхувам откровено от допускане на грешка, която може да доведе до преждевременно спиране.
Пламен Георгиев Пенов: Ярлово – Ярема. В рамките на 8 км се събират няколко къси, но стръмни изкачвания, които след дългото спускане към Ярлово, натежават доста на краката, а и обикновено на този участъкът състезанието за мен навлиза в светлата част от деня, което по-скоро ми влияе негативно.
Моника Филипова: Хоризонталите са ми много досадни – Вододела-Кладница и Брезите-финал, спускането към Ярлово също сякаш не свършва, но извън състезанието харесвам тези участъци.
Надежда Ангелова: Тук промяна няма и никога няма да има. Най-трудно ми е от Смильо до Ярлово. Явно имам някакъв проблем на подсъзнателно ниво с това бягане в коловозите.
Анна Ванчева: Ярлово-Ярема. Предимно нагоре и на открито. Отделно винаги там съм най-изморена, явно не съумявам да си съхраня силите.
Стилиян Тодоров Аврамов: Нямам такъв. Ако е кално, е трудно да се минават калните пасажи. Предпочитам да мина без кални бани. :)
Мария Митева Николова: Калта покрай Студена.
Антон Кадиев: Качването след Ярлово.
Иво Андреев: Асфалта от бариерата до Чуйпетльово.
Андриан Кърпаров: Два са моментите, които абсолютно чакам да минат – последните 1.5 км преди Чуйпетлово, защото изведнъж става доста стръмно, както и 3-те много стръмни 50-100 метрови части от изкачването към Ярема.
Полина Господинова Горасова: Първите 12 км и в частност изкачването около вододела.
Николай Стойчев: Най-трудния ще ми бъде от Ярлово до Ярема – неприятно дълго изкачване след като вече ще си доста изцеден и отпаднал.

Вижте още: Два рекорда излъчи 40-ото издание на Обиколката на Витоша

Моника Филипова (снимка: личен архив) Какво време предпочиташ за В100 – дъжд или слънце? Защо?

Христо Цветков: През първите години предпочитах условията да са неприятни, напоследък искам трасето да е възможно най-бързо.
Димитър Шадура: Предпочитам да е било слънчево в седмиците преди състезанието, за да може трасето е да е възможно най-сухо.
Александър Христов: Слънце.
Дани Кубашлиев: Лек дъжд да разхлажда, но без да разкалва трасето.
Златка Вълчева: Нямам никакви предпочитания. Предвид че се преминава през нощта, каквото и да е времето, просто ще съобразя условията. Предвид злополучния ми опит по Странджа февруари, ме е страх само от студ.
Пламен Георгиев Пенов: Дъжд може да вали и през нощта, така че слънце/слънчево време.
Моника Филипова: Предпочитам хубаво време. Прохладна нощ и да не закъсам толкова, че да хвана жега.
Надежда Ангелова: Дъжд. Жегата не ми понася и винаги съм се справяла по-добре в лоши условия.
Анна Ванчева: Облачно без дъжд. Минавала съм я в кал и дъжд, минавала съм я и в жега – няма добър вариант.
Стилиян Тодоров Аврамов: Нито дъжд, нито слънце. Да е хладно и сухо!
Мария Митева Николова: Слънце.
Антон Кадиев: Предпочитам да бъде слънчево. Сухото трасе ще създаде възможност за по-бързо бягане.
Иво Андреев: По хладно, но не и дъжд. Все пак се надявам да финиширам в ранните часове преди 9.
Андриан Кърпаров: Слънце! По някаква причина, нямам никакъв проблем със жегата. Даже ми е доста приятно.
Полина Господинова Горасова: Нямам предпочитания. Втората си Витоша бягах в дъжд, който ме освежи доста. Третата, миналогодишната, казват, че е била най-суха – не мога да се оплача и от нея. По-скоро се моля да няма кал.
Николай Стойчев: Слънце, като силно се надявам да бягам по-голямата част от състезанието когато слънцето все още не е изгряло.

Пламен Пенов (снимка: Витоша 100) Суеверен/а ли си? Носиш ли талисман, имаш ли ритуал преди, внимаваш ли за някакви неща по трасето?

Христо Цветков: Талисманът ми е бутилката. Ритуала – да я изпивам преди всеки следващ пункт. Внимавам да не забравя да се храня.
Димитър Шадура: Не бих казал, че съм суеверен. Има неща, които правя в деня преди всяко състезание, но не е някакъв специален ритуал. По трасето напоследък внимавам да не изскочи някое куче отнякъде, особено около Ярлово.
Александър Христов: Суеверен – да, талисман – да, ритуал – не.
Дани Кубашлиев: Не, нямам ритуал или талисман. Внимавам за графика по пунктовете и си следя храненето.
Златка Вълчева: Единственият ми ритуал е доброто разтягане на предния ден, както правя преди всяко състезание. Независимо дали е бягане или триатлон.
Пламен Георгиев Пенов: Не съм суеверен. Внимавам за камъни и клони.
Моника Филипова: Ритуалът ми се измерва до това, да си пия геловете редовно.
Надежда Ангелова: Суеверна съм само когато се регистрирам – имам си конкретни дати за тази цел. И в деня преди старта винаги ям едни и същи неща в едни и същи часове. Понякога се поливам и със светена вода, че има всякакви “доброжелатели”.
Анна Ванчева: Вярвам в Бог, но си имам своите суеверия. Ако съм дала лошо време на дадено състезание, вече не се пускам с тези дрехи с които съм бягала, освен за тренировка. Правя си кекс с много пудра захар преди В100 и я разсипвам умишлено по плота, за да напиша после с пръст “В100”.
Стилиян Тодоров Аврамов: Не съм точно суеверен! Но понякога имаме някакви знаци, от нас зависи дали “ще ги прочетем” :)
Мария Митева Николова: Неее, освен да поспя следобеда.
Иво Андреев: Не.
Андриан Кърпаров: Интересно е, че една от най-суеверните група хора са спортистите. Има много интересни случаи от професионалния спорт. Аз, разбира се , не правя изключения. Предпочитам да не споделям какво точно…, нали точно това е идеята на суеверията, хаха.
Специално за колоездачите има един опасен, десен завой, точно на спускане към Ярлово от Смильо. Всяка година там има паднали, аз включително.
Полина Господинова Горасова: Суеверна съм, но не нося талисмани.
Николай Стойчев: Не съм от суеверните и нямам специфични ритуали преди състезание.

Вижте още: Витоша 100: съвети от бегачи за бегачи

Димитър Димитров и Надежда Ангелова на финала на Обиколката на Витоша (снимка: Витоша 100) С какви маратонки ще бягаш – шосейни, трейл, хибрид или ще сменяш?

Христо Цветков: Целогодишно тренирам с шосейни и са ми много по-познати, а отново се очертава (8 дена преди старта, бел. ред.) трасето да е изцяло сухо. Сумарно има може би около километър, където бих предпочел да имам грайфер, но не си струва да го разнасям през останалите 98 км.
Димитър Шадура: Ще бягам с трейл маратонки.
Александър Христов: Ако бягам със сигурност с трейл.
Дани Кубашлиев: Очаква се да е сухо, но аз предпочитам трейл за Витоша.
Златка Вълчева: Тръгвам с ASICS MetaFuji и при необходимост, ще сменя на Ярлово с асфалтов ASICS Novablast 3. Ако е кално, със сигурност ще бягам само с трейл обувката .
Пламен Георгиев Пенов: Трейл (Hoka Tecton X3). Няма да сменям.
Моника Филипова: Трейл – Hoka Torrent.
Надежда Ангелова: Последните 3-4 участия съм бягала само с трейл маратонки.
Анна Ванчева: 5 години бягах с трейл, тази понеже засега се очертава суха, мисля да съм с маратонка от смесен тип.
Стилиян Тодоров Аврамов: някакви, които повече приличат на хибридни
Мария Митева Николова: Трейл.
Антон Кадиев: Зависи дали ще вали. Може би Хока Тектон 3
Иво Андреев: Трейл, или ако е много сухо – шосейни.
Андриан Кърпаров: Стискаме палци времето да се смили над нас и да става за шосейни маратонки. За момента такива съм приготвил.
Полина Господинова Горасова: Трейл маратонки.
Николай Стойчев: Ще бъда с трейл, като нямам планове да сменям.

Александър Христов / снимка: Stefan Stefanov Какво би посъветвал/а по-неопитните (за Обиколката на Витоша)?

Димитър Шадура: Да не тръгват прекалено бързо и да не губят вяра когато стане трудно.
Александър Христов: Да се хранят и хидратират добре по време на състезанието.
Дани Кубашлиев: Да не се занимават с глупости. :D
Златка Вълчева: Да не повтарят моите грешки с бързото тръгване. Да не губят по много време на пунктовете. Да се следят да приемат достатъчно храна и течности. И задължително в джоба на раницата нещо за отпускане на мускулите, защото след 80-и км започва да боли. И разбира се, да не повръщат като мен. В общи линии сме там да се забавляваме и идеята е на финала да има удоволствие, а не (много) болка и страдание.
Пламен Георгиев Пенов: Да не спират да се движат по време на състезанието.
Моника Филипова: Да не бързат първата половина, когато са свежи, защото ще им се върне във втората, но това май за всички важи.
Надежда Ангелова: Както винаги – да си разпределят силите правилно. Бих добавила и да не финишират на всяка цена. Здравето е най-важно.
Анна Ванчева: Не се задържайте дълго по пунктовете. Първите километри бъдете обрани. Ако можете – тичайте по Философския сегмент. Пийте вода.
Стилиян Тодоров Аврамов: На първо място да видят прогнозата за времето и да имат адекватно облекло – ако е хладно, студено или дъждовно, не бива да се подценява екипировката, както и да имат надежден челник и евентуално резервни батерии – ако смятат, че те може да не изкарат цяла нощ. На второ място – хидратиране и хранене – редовно. Да си проучат къде са пунктовете и да зареждат течности и да се хранят на всички от тях, като има един по-продължителен участък без пунктове, който трябва да предвидят за да нямат грижи. На трето място да не тръгват много бързо в началото, тъй като обикновено всички точно така правим. :)
Мария Митева Николова: Да се забавляват.
Антон Кадиев: Съвета ми към тях е да бъдат разумни в началния етап на състезанието и да си разпределят силите правилно. Също така е добре да не подценяват хидратацията и храненето.
Иво Андреев: Тренирайте здраво и се подгответе за страдание.
Андриан Кърпаров: Най-важното и мисля, че най-повтаряното е да не бързат в началото. Да имат реалистична представа за възможностите. Не знам точно къде го четох, но много ми харесва – “You don’t rise to the occasion- you fall to the level of your preparation”.
Полина Господинова Горасова: Никога да не тръгват с голямата кошница. Това са 100 км и изискват търпение, а не рязко изстрелване и мъки до финала.
Николай Стойчев: Тъй като самият аз нямам опит с това състезание, няма какво да посъветвам по-неопитните, освен да се приготвят психически за страдание.

Вижте още: Витоша 100: прогнози от бегачи за бегачи – 2023 г.

Полина Горасова / снимка: Dimitar Dimitrov Mitakis Какво няма да забравиш от последното си участие на В100? 

Христо Цветков: Колко е трудно да се мотивираш за силно представяне, ако стартираш с пораженческа нагласа.
Димитър Шадура: Идеалните условия и бягането по Философския сегмент.
Александър Христов: Миналата година – няма да забравя колко тежко ми беше първите 30 км (дано съм си взел поука).
Дани Кубашлиев: Точно последното (миналата година) може би е добре да го забравя, защото не мина добре и спрях. Ето затова тази година пропускам. :D
Златка Вълчева: 2023. Няма да забравя острата болка в таза на 81-ви км. Добре че имах съпорт, който се включи точно там и знаеше как да ми помогне, че да успея да стигна до финала.
Пламен Георгиев Пенов: Миналата година, когато видях на Драгалевци, че ще се прибера за под 8 часа и 10 минути. Тогава вече знаех, че съм си изпълнил целта за състезанието.
Моника Филипова: Миналата година, когато и трите мацки направихме страхотно бягане и резултат под 9 часа. (б.р. Мария Николова, Надежда Ангелова и Моника Филипова)
Надежда Ангелова: Няма да забравя как се гонехме с Моника от Симеоново до финала (2024-та).

Анна Ванчева (снимка: личен архив)

Анна Ванчева: Контузията си. Малко преди Кладница (около 20-и километър) стъпих накриво и паднах. Реших, че не е толкова страшно и до Боснек се опитвах да подтичвам. Там видях, че кракът ми се подува и вместо да спра, си свалих ръкава и си направих стягащ компрес. И така се озовах между Чуйпетлово и Ярлово с крак, на който вече не можех да стъпвам. Оказа се, че първоначално съм го изкълчила много лошо, но това, че продължих още 40 км е довело до разкъсване на глезените връзки.
Стилиян Тодоров Аврамов: Миналата година след края на състезанието казвах, че няма да участвам повече на В100, но не удържах на думата си и ето ме обратно.
Мария Митева Николова: 2024 година, силният финал при жените.
Антон Кадиев: Последното ми участие беше през 2024 г. и няма да забравя изгрева на влизане в Ярлово.
Иво Андреев: Моментите когато прохождах. :)
Андриан Кърпаров: Миналата година (2024), малко преди Ярлово изоставах леко от графика и като цяло се чувствах вече изморен, а там е рано да си изморен още хаха. Когато започнах изкачването към Ярема, дали заради двата гела, които изядох наведнъж, дали защото имах възможност да пия повече вода в Ярлово, но получих прилив на енергия, който ме държа до самия финал.
Полина Господинова Горасова: Миналата година беше последното ми участие. Успях да премина трасето за под 10 часа, без да имам подобни очаквания, а на финала ме чакаха моите ученици. Незабравим момент.
Николай Стойчев: Догодина се надявам да дам отговор на тази секция. :)

Вижте още: Изключителни резултати в бягането при жените на Обиколката на Витоша

Андриан Кърпаров / снимка: Антонио Вълчев Как предпочиташ да бягаш – сам или “в гонка” с конкурент? 

Христо Цветков: Бих се радвал да има повече конкурентно напрежение, това няма как да не доведе до по-силни резултати.
Димитър Шадура: Основният ми фокус е да си спазвам графика и да не се съобразявам с това, ако някой е тръгнал по-бързо, или по-бавно. От мен зависи как бягам аз, не как бягат другите. От друга страна, ако има някой, който бяга със същото темпо, определено помага, защото имаш компания.
Александър Христов: Категорично в гонка, много по-лесно е да се мотивираш.
Дани Кубашлиев: Със сигурност “в гонка”. По-приятно е в компания и има предпоставка за по-силни резултати.
Златка Вълчева: Не съм от типа бегач/триатлонист, който се мотивира от гонитба. Следя си показателите и се състезавам със себе си. Едно от най-пристрастяващите неща за мен е линията на собствения ми прогрес. Обичам да бягам в компания, по-лесно е, но ако усетя, че не е моето темпо, просто ще продължа сама.

Златка Вълчева (снимка: Хармоника)

Пламен Георгиев Пенов: За мен конкуренция е единствено времето. Никога не съм участвал на Витоша за класиране. Ако гонката ми позволи да се раздам повече по време на състезание, то тогава предпочитам да бягам в група с други участници.
Моника Филипова: В гонка, много по-интересно е, динамично и не се усещат километрите.
Надежда Ангелова: Предпочитам да си бягам сама, по-приятно ми е (и по-спокойно разбира се). Но за силни резултати винаги е добре да се гониш с някого и да има конкурентна среда.
Анна Ванчева: Сама. Винаги съм тичала само за себе си.
Стилиян Тодоров Аврамов: Предпочитам сам, което и ми се случваше през изминалите издания.
Мария Митева Николова: Обикновено следвам своето темпо и график.
Антон Кадиев: Предпочитам да следвам собственото си темпо, но би било страхотно, ако имам близък до моята форма конкурент, с който да направя преживяването още по-вълнуващо. :)
Иво Андреев: В гонка, винаги резултатите са по-добри.
Андриан Кърпаров: Честно казано – нямам предпочитания. Живея в провинцията и 99% от тренировки си ги правя сам, така че съм свикнал и не ми прави особено впечатление дали има хора около мен или не.
Полина Господинова Горасова: Относително. Смятам, че това, което аз налагам като темпо, ми е достатъчно. Всяка гонка внася допълнителен стрес, който невинаги се отразява положително. Разбира се, изцежда най-доброто от теб, но въпреки това стресът идва в повече.
Николай Стойчев: Предпочитам да бягам с някой друг състезател, тъй като в конкуренция винаги даваш най-доброто от себе си.

Вижте още: Обиколката на Витоша: 100 специални километра приключение

Стилиян Аврамов (снимка: Витоша 100, Антонио Вълчев) А ползваш ли пейсъри? В кои участъци? Как ти помагат? Имаш ли “любим” пейсър?

Христо Цветков: Не съм фен на пейсърите (и съпорта извън пунктовете, докато сме на темата). С екипа ми се стараем да проведем бягането с минимална външна намеса, в духа на равенството.
Димитър Шадура: Не, не ползвам пейсъри. Имам съпорт на всички официални пунктове (без Владая и Симеоново), който ми дава нова бутилка с вода и гелове.
Александър Христов: Миналата година имах пейсъри, тази ще е по-скоро само съпорт по трасето.
Дани Кубашлиев: Ползвам съпорт, не бих ги нарекъл пейсъри. От Ярлово до финала или от Брезите до финала. Помагат с пълнене на бутилки, носене на някой гел и надъхване. Любим пейсър е Клечката, разбира се.
Златка Вълчева: Тази година аз съм просто съпорт. Нямам пейсър, по-скоро ще играя аз тази роля. Извън рамките на В100 също бягам без пейсър по състезания.
Пламен Георгиев Пенов: Пейсърите на Витоша са по-скоро емоционален съпорт, който ти помага с багажа, а не с темпото на бягане. Към момента не съм планирал да използвам, но не бих отказал компания по Философския сегмент.
Моника Филипова: Обикновено от Брезите, аз живея там и е хубаво да не ми позволяват да се прибера преждевременно.
Надежда Ангелова: Да. Почти винаги съм подготвена, че някой приятел ще се включи от Брезите с мен. Последните 3 пъти бях приятно изненадана с пейсъри от Ярлово. Всички са ми любими (изброявам през годините): Митко Русев, Дани Кубашлиев, Миро Спасов, Г. Димитров-Клечо, Ахмед. Специално Ахмед е с темперамент като моя и затова е супер за финалния етап, защото там се раздаваме на макс. Помагат ми чисто психологически с присъствието си. Няма по-голям стимул от това да знаеш, че някой приятел те подкрепя и е до теб.
Анна Ванчева: Любимият ми пейсър е Зорница Христова. Изключително добре се справя. Не те жали, но не те и измъчва прекалено. Философския сегмент е мястото където обикновено ме чака.
Стилиян Тодоров Аврамов: Първите ми 2 години на В100 се самосъпортвах, а раницата ми не беше лека – беше с всичко нужно за 100 км. На предходното и тазгодишното издание си имам помощници, които да ми подават неща по пунктовете. Ако искат, може и да побягат с мен, няма да откажа такава помощ от един момент нататък.
Мария Митева Николова: Не.
Иво Андреев: Може би да, за последните 30 км.
Андриан Кърпаров: Не точно пейсър, но компания. Най-добрия ми приятел всичките минали години бяга с мен последните 24 км, от Брезите до финала с мен. Винаги е приятно, когато си бил сам цяла нощ да видиш познато лице и да кажете някоя приказка.
Полина Господинова Горасова: Имам пейсъри в последните 25 км. Симона Неделчева е моят любим пейсър, защото поддържа настроението ми, помага ми и е много позитивна и мотивираща не само в самото бягане, но и изобщо.
Николай Стойчев: Не ползвам пейсъри, които да бягат с мен по трасето.

Даниел Кубашлиев (снимка: Витоша 100, Антонио Вълчев) Какви са прогнозите ти за тази година – при жените и при мъжете?

Христо Цветков: При жените, от 3-те наши големи, Надето липсва тази година, а Мария мернах, че се е състезавала 2 седмици преди Ж (б.р. Обиколката на Витоша), но, ако с Моника се фокусират и не допускат миналогодишните грешки с хранене и пейсване, може да видим силни резултати.
При мъжете, Шадура ясно се откроява като фаворит за прием в ексклузивния клуб на победителите от Обиколката (fun fact: последните нови попълнения в него са от 2019-а), а Пламен е абониран за подиум от няколко издания насам.
Интересно е, че тази година в стартовия списък има общо 23 човека (!) с потенциал за резултат под 9 часа, а досега сме виждали най-много 9 “слизания” (през 2024). Предвид добрата предварителна прогноза за времето, се очертава (поредното) най-силно издание.
Димитър Шадура: Прогнозата ми е Христо Цветков да постави нов рекорд на трасето, колкото и да е клиширано. Крайно време е и да има и нови хора, които да успеят завършат под 8 часа. Очаквам Пламен Пенов и Александър Христов да бягат много силно. Отделно има предпоставки за рекорден брой хора финиширали под 9 часа.
При жените нямам толкова много наблюдения, но очаквам много силно представяне от Мария Николова, Моника Филипова и Полина Горасова.
Александър Христов: При мъжете – тройката от миналата година.
При жените – Мария винаги е фаворит, въпреки умората от 15-часовото ѝ състезание преди седмица, очаквам Моника и Поли също да бягат много силно.
Дани Кубашлиев: При мъжете – Ицо, Шадура, Пламен.
Жени – Мария (ако стартира), Моника, Полина.
Златка Вълчева: Залагам на нов рекорд по трасето, но и вероятно и нов победител при мъжете. Очертава се интересна гонка при първите трима. При жените очаквам Поли победител. Време и е.
Пламен Георгиев Пенов: Има две жени, които обективно имат шанс да спечелят – Моника и Полина. Ще спечели тази, която успее да приеме повече калории. Ще кажа Полина.
При мъжете реално битка може да има само за третото място. Ицо и Шадура ще са първи и втори с огромна разлика и само здравословни проблеми могат да променят класирането. За третото място има 4-5 човека с реален шанс, но ще заложа за мен.
Моника Филипова: При мъжете знам, че обичайните заподозрени се готвят много сериозно. Сухо е, има конкуренция и ще падат рекорди. При нас за съжаление Надето няма да участва, не ѝ като състезател. Надявам се да съм конкурентоспособна на Мария и Поли, и да направим силно бягане.
Надежда Ангелова: Според мен тази година ще има доста предвидими тройки. При мъжете Ицо, Димитър Шадура и Пламен Пенов. При жените първите две места ще се разпределят при Мария и Моника, третото място е за Полина Горасова.
Анна Ванчева: Нямам представа дали Ицо пак ще тича, но ако да, смятам, че той ще е пръв. При жените ще е голямата драма. Според мен Полина Горасова тази година ще е първа. Отделно смятам, че някога, не знам с точност кога, тя ще бутне дамския рекорд.
Стилиян Тодоров Аврамов: Прогнози само със залози. :) При жените – не съм гледал кои са записани, при мъжете – на топ позиция за поредна година сигурно ще е Христо Цветков.
Мария Митева Николова: Рекордни времена.
Антон Кадиев: За тази година имам очакване за трима мъже под осем часа и феноменално бягане от ИПТ за време около 7:12:30.
При дамите не се съмнявам, че гонката ще е до края и ще ни поднесат зрелище подобно на миналогодишното. Очаквам да видим Мария Николова, Полина Горасова и Моника Филипова на почетната стълбичка.
Иво Андреев: Ще има много подобрени времена на много от участниците. Включително и на моето. :)
Андриан Кърпаров: При положение, че всичко е наред, няма контузии и изненадващи ситуации при мъжете: първи Ицо, втори Шадура, трети Пламен. При жените не съм много запознат, но от това, което знам: 1. Мария Николова; 2. Поли/ Моника; 3. Поли/ Моника, хаха, тук ще има гонене предполагам.
Полина Господинова Горасова: 1. Христо Цветков; 2. Д. Шадура. Съответно: 1. Мария Николова 2. Моника Филипова.
Моите прогнози обхващат само първите две места и при мъжете и при жените, тъй като нямам наблюдения върху тренировките на всички, които са записани.
Николай Стойчев: При мъжете прогнозирам същото класиране като през 2024 за топ 3, при жените предполагам, че ще е сходно, ако участват и тази година.

Вижте още: Прогнозата за 2024 година

Вижте рекордите на ВИТОША 100 преди 2025 г.

Колоездене

МЪЖЕ: Александър Алексиев – 3.55:44 ч. от 2019 г.
ЖЕНИ: Йоана Вълканова – 5.04:28 ч. от 2024 г.

Бягане

МЪЖЕ: Христо Цветков – 7.39:54 ч. от 2023 г.
ЖЕНИ: Мария Николова – 8.56:39 ч. от 2024 г.

Дуатлон

МЪЖЕ: Андриан Кърпаров – 13.14:24 ч. (4.47:05. и 9.13:57) от 2024 г.
ЖЕНИ: Лили Ангелова – 16.25:34 ч. (5.39:41 и 10.45:57) от 2019 г.

Най-малкият участник досега в Обиколката е 5-годишно момче, изминало 100 км заедно със своя баща. Преди 8 години пък 70-годишен човек завърши дуатлона.

СподелиShares

The post Витоша 100: прогнози и очаквания през 2025 година appeared first on 360mag.

Лято с Fjällräven: приключения, комфорт и устойчив стил

СподелиShares

Слънце, свобода и връзка с природата – лятото е времето, когато всеки ден предлага ново приключение. Независимо дали става дума за трекинг по планински пътеки, каяк по тихи води, къмпингуване на диво или просто лежерна велоразходка, едно нещо остава общо: необходимостта от надеждна, удобна и устойчива екипировка. Fjällräven отговаря на това с лятната си селекция за 2025 година – гъвкава, функционална и създадена да бъде до теб сезон след сезон.

Abisko – максимален комфорт при летни преходи

Сред акцентите в лятната колекция продължава да бъде серията Abisko, която и тази година впечатлява с иновативен дизайн и практични решения за трекинг ентусиастите. Облеклата от серията са изработени от леки, дишащи и бързосъхнещи материи, отговарящи на високите стандарти за устойчивост, наложени от Fjällräven.

Тази година част от новите модели са Abisko Hybrid Trail Trousers и Abisko Sun-hoodie Dress – създадени с акцент върху свободата на движение и функционалността. Те са подходящи както за планински маршрути, така и за каяк по спокойни води. Адаптивните кройки, включително специално проектирани дамски силуети, гарантират свобода на движение и комфорт дори в най-горещите дни.

Everyday Outdoor – устойчив стил за всеки ден

В отговор на нарастващия интерес към устойчив начин на живот и приключения близо до града, Fjällräven разширява своята серия Everyday Outdoor. Тя въплъщава същата здравина и устойчивост като техничната екипировка на марката, но с по-непринуден и градски дизайн, подходящ за среща с приятели, разходка в парка или кратко бягство до планината.

Колекцията залага на емблематичната G-1000 материя, органичен памук и нов акцент – конопени влакна. Конопените влакна са едни от най-здравите и издръжливи сред естествените текстилни влакна, като същевременно осигуряват добра проветривост и са естествено антимикробни.

Дрехите, изработени от коноп – като новите тениски с конопена смес и роклята Övik Hemp – са удобни, леки и приятни на допир. Идеални за сезон, изпълнен с възможности.

Вижте още: Сезон на възможностите с колекция пролет – лято 2025 на Fjällräven

Hoja – свободата на две колела

Карането на колело вече не е просто придвижване – то е преживяване, философия, начин на живот. С изцяло новата си колекция Hoja, Fjällräven комбинира дългогодишния си outdoor опит с нуждите на съвременния велоентусиаст.

От ежедневни карания до седмични пътувания, философията на марката е, че добрите продукти трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се справят с разнообразни условия и ситуации.

Колекцията Hoja предлага устойчива и издръжлива екипировка, която може да се носи при каране, преход и дори вечерна среща. От панталони и якета до аксесоари за колело – всичко в колекцията е създадено да издържи километри и сезони.

Вижте още: Fjällräven Karl Pro Zip-off Trousers и Keb Eco-Shell Trousers: С бодра крачка където и да е!

Vardag – стилът на активния градски човек

Една от най-функционалните серии на Fjällräven – Vardag, вече няколко години предлага качество и стил за активните в града и сред природата хора. Шведската дума “Vardag” може да бъде преведена като „делничен ден“ или „ежедневие“. Зад тези значения се крие и концепцията на колекцията. Тя е призвана да предложи пълен комфорт и стил в града, но също така и сред природата. От удобни шорти до раници и ветроустойчиви якета, Vardag е перфектният избор за хора, които искат да прекарват повече време навън – без компромис със стила.

Независимо дали си на върха на планината, караш из града или се наслаждаваш на залез край огъня, Fjällräven те кани да направиш лятото си по-смислено и по-свързано с природата. Защото всяко приключение започва с правилния избор – този, който служи не само на теб, но и на планетата.

Моделите екипировка на Fjällräven са налични в магазините им в The Mall, Paradise Center, на www.fjallshop.bg, в Sport Depot MEGA STORE, както и на www.sportdepot.bg.СподелиShares

The post Лято с Fjällräven: приключения, комфорт и устойчив стил appeared first on 360mag.

18-годишен непалец е най-младият човек, изкачил 14-те осемхилядници

СподелиShares снимка: Manish Maharjan

Често казваме, че годините на човек са просто цифра, убеждавайки се в истинността на твърдението от множество достижения на хора в напреднала възраст. Но не са рядкост и случаите, в които млади хора грабват палмата на първенството в различни области. Общото е, че винаги става дума за хора със силен дух и мотивация. Точно такава е историята, която ще разкажем в този материал. Докато младежите от западното общество още не са решили какво искат да правят с живота си, един млад непалец не просто влиза в алпийските летописи. На 18 години той вече е на върха. Буквално.

18-годишният Нима Ринджи Шерпа (Nima Rinji Sherpa) от Непал е най-младият алпинист в историята, изкачил всичките 14 най-високи върхове в света (над 8000 метра). Той завършва предизвикателството само за 740 дни, след като на 9 октомври 2024 г. изкачва и връх Шишапангма (8027 м) в Китай, заедно с неговия спътник Пасанг Нурбу Шерпа. С този финален щрих Нима не просто завършва проекта „14×8000“, а доказва, че възрастта не е от значение.

Вижте още: Дауа Янцум е първата жена от Непал, изкачила 14-те осемхилядника

Нима Ринджи Шерпа на Gasherbrum I / снимка: Nima Rinji Sherpa, Фейсбук

Произхождайки от семейство на алпинисти, Нима започва своето предизвикателство да изкачи всички 14 осемхилядници, когато е на 16 години и 162 дни. През септември 2022 г. той изкачва първия си осемхилядник — връх Манаслу (8163 м) и така поставя началото на епичното си приключение.

Вижте още: Сану Шерпа – първият човек в света, изкачил два пъти всички 14 осемхилядници

Ето и хронологията на Нима:

1. Манаслу (8163 м) – 30.09.2022
2. Еверест (8848.86 м) – 24.05.2023
3. Лхотце (8516 м) – 24.05.2023
4. Нанга Парбат (8125 м) – 26.06.2023
5. Гашербрум I (8068 м) – 18.07.2023
6. Гашербрум II (8035 м) – 19.07.2023
7. Броуд Пик (8047 м) – 23.07.2023
8. К2 (8611 м) – 27.07.2023
9. Чо Ойю (8201 м) – 06.10.2023
10. Дхаулагири (8167 м) – 29.09.2023
11. Анапурна I (8091 м) – 12.04.2024
12. Макалу (8485 м) – 04.05.2024
13. Кангчендзьонга (8586 м) – 08.06.2024
14. Шиша Пангма (8027 м) – 09.10.2024

Нима Ринджи Шерпа / снимка: Nima Rinji Sherpa, Фейсбук

„Това не е просто лично постижение, а признание за силата на шерпския народ,“ казва Нима в пост в Instagram, след последното изкачване. И наистина — в неговото пътешествие се вплитат традиции и неизчерпаема воля.

Нима е роден в прочуто шерпско семейство на алпинисти. Баща му, Таши Лакпа Шерпа, става най-младият човек, изкачил Еверест без допълнителен кислород – на едва 19 години – и е достигал върха общо осем пъти. Чичовците му, Мингма Шерпа и Чанг Дава Шерпа, са първите братя, изкачили всички 14 осемхилядника, както и т.нар. „Седем континентални върха“.

Въпреки това семейно наследство, Нима ясно съзнава рисковете на алпинизма – по време на експедициите си става свидетел на около 30 смъртни случая, включително загубата на свой ментор в лавина.

Вижте още: Ками Рита отново на върха: 31-во изкачване на Еверест за легендарния шерпа

СподелиShares

The post 18-годишен непалец е най-младият човек, изкачил 14-те осемхилядници appeared first on 360mag.

Историята на хижа „Безбог“

СподелиShares Хижа Безбог, 1964 г. (снимка: archives.bg)

Хижа „Безбог“ е построена през 1959-1960 г. на брега на Безбожкото езеро, в подножието на едноименния връх Безбог. Преди това, през 1953 г. Централното ръководство на професионалните съюзи построява около езерото временни летни лагери за нуждите на екскурзионното летуване.

За времето си хижа Безбог е била най-високо разположената хижа в Пирин – 2250 м н. в. Сградата била масивна, с капацитет за 35 души. Разполагала с туристическа кухня, но не била електрифицирана.

Предвиждало се изграждането на собствена микро ВЕЦ централа за набавяне на електричество за хижата, когато през април 1971 г. пада лавина от връх Безбог. Хижата е ударена и разрушена напълно. По-голямата част от строителния материал и обзавеждането се озовават във водите на езерото. За щастие пострадали няма, тъй като в момента не е имало никой, и хижарят по това време бил в село Добринище.

Вижте още: Хижа “Безбог”

Хижа Безбог / снимка: Ribarnika, Фейсбук

Още на следващата година започва градеж на нова постройка в местността. Поради труднодостъпния терен, строежът на новата хижа продължава близо 10 години. Почти всички строителни материали – тухли, пясък, цимент и желязо са пренесени с коне. По оценка на специалисти цялото строителство на х. „Безбог“ възлиза на 1 млн. лева.

Тя вече се намира на безопасно място от другата страна – северно от Безбожкото езеро и от нея в днешно време се виждат останките от старата.

След завършването ѝ, хижа Безбог е сред най-модерните и безопасни хижи в Пирин. Тя вече е на 5 етажа и разполага с удобни стаи с по 3 и 4 легла, 2 апартамента, голяма столова, санитарен възел на всеки етаж и голяма столова.

От 2006 г. хижата се стопанисва от собствениците на хотел „Добринище“. От 2016 г. хижата разполага с крило на втория етаж с ремонтирани стаи и апартаменти със собствени санитарни помещения. В хижата има ресторант и бар.

Виж още: Хижа “Вихрен”

Построяването на лифта до хижа Безбог

Строителството на лифта, свързващ хижа Безбог и хижа Гоце Делчев, е започнато през 80-те години на миналия век. Въведен е в редовна експлоатация на 13 август 1989 г. Когато е завършен, лифтът е най-дългият у нас.

Лифтът е по проект на българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София. Построен е за няколко години от поделение на тогавашните Строителни войски. Долната му станция се намира на 1481 м н.в., в непосредствена близост до хижа „Гоце Делчев“. Междинната станция се намира на 1878 м н.в., а горната е на 2218 м н.в., до хижа „Безбог“. Лифтът преодолява денивелация от 737 м за 27 мин. Капацитетът на лифта е 500 души на час. Дължината на първия участък е 1514 м, а на втория – 1731 м (общо: 3245 м).

Виж още: Хижа „Пирин“

Вижте рубриката ни: „Построяването на българските хижи“ СподелиShares

The post Историята на хижа „Безбог“ appeared first on 360mag.

Къмпингуването в Гърция през 2025 г.: какво е позволено и какво – не

СподелиShares снимка: Полина ДимитроваКемпер мечтите в Гърция – със законова бариера това лято?

Гърция отдавна е не просто любима дестинация за море, а почти втора родина за хиляди българи. Синьо небе, маслинови горички, свободни плажове и таверни на една ръка разстояние – какво повече му трябва на човек? Особено когато пътува със собствен ритъм, с кемпер или каравана. През последните години този начин на пътуване набра популярност у нас – може да караш накъдето ти видят очите, да паркираш, когато и където решиш и да се събудиш на девствено място с изглед към морето.

Само че в разгара на сезон 2025, много от ентусиастите получиха неприятна изненада: оказва се, че свободата на движението с дом на колела вече не е съвсем „свободна“ в Гърция. Закон, приет по-рано тази година, и напомнен съвсем наскоро с официални разяснения, слага спирачки на импровизираното къмпингуване. Ако скоро ви предстои такова пътуване, може да ви се наложи да преразгледате маршрутите си.

Законът

След приемането на Закон 5170/2025, Гърция въведе сериозни ограничения върху престоя с кемпери и каравани извън официални къмпинги. Забранено е дивото къмпингуване на плажове, в горски райони, в близост до археологически обекти и на всякакви неразрешени публични терени. Глобата е фиксирана – 300 евро, независимо от мястото или времетраенето. Като тя може да стигне десеторен размер и лишаване от свобода, ако нарушението е по-голямо или е повторно.

В официално съобщение от 3 май, Министерството заявява, че Закон 5170/2025 всъщност законодателно утвърждава вече действащи норми, съгласно член 10 от Закон 392/1976, член 7 от Закон 4276/2014 и член 34 от Пътнотранспортен кодекс.

Целта е да се сложи край на “превземането” на гори, плажове и археологически зони, и да се защити публичният интерес, хигиената, сигурността и културното наследство .

Реакции на недоволство от кемпер обществото

Драстичната промяна предизвика недоволство в гръцката кемпер общност и сред чуждестранните пътешественици. Над 16 000 души подписаха петиция, инициирана от гръцки кемпер и рентал агенции, в която законът се определя като „драконовска мярка, насочена срещу независимия туризъм“. Националната федерация ELAT води активен диалог с институциите, настоявайки за правото на свободно пътуване и достъп до природата, но до момента съществен компромис не е постигнат. Според асоциациите, новата регулация заплашва развитието на устойчив и алтернативен туризъм, особено в по-слабо населени райони.

Снимка: simoscamping.grОблекчението

Впоследствие, след общественото негодувание, Министерството на туризма направи уточнение, че въвежда леко облекчение в режима, а именно:

в рамките на населени места се допуска до 24-часово паркиране (но не и къмпингуване!), при условие че не се разпъват тенти, маси, столове или други принадлежности.спирането на кемпер върху плажна ивица е позволено, само ако това е изрично обозначен паркинг, без каквато и да е къмпингова дейност.очаква се в бъдеще да бъдат създадени “Camper-stop” зони, но към момента те все още не функционират.

За туристите с кемпери се препоръчва предварително резервиране на лицензирани къмпинги, особено в натоварени райони като Пелопонес и Халкидики.

Практически съвети към пътуващите в Гърция с кемпериПланирайте маршрута предварително и проверете къде се намират лицензирани къмпинги.Резервирайте място, особено ако пристигате с ферибот или пътувате в пиков сезон.Избягвайте престой в природни зони, дори за кратко – там най-често се извършват проверки.Не разпъвайте тенти и мебели, ако паркирате временно в населено място – това вече се счита за къмпингуване.Разгледайте варианти като частни имоти, фермерски стопанства или програми за гостоприемство (напр. stay with locals), където престоят е легален и понякога безплатен.Следете новините – към момента няма „Camper-stop“ зони, но е възможно скоро да бъдат въведени.СподелиShares

The post Къмпингуването в Гърция през 2025 г.: какво е позволено и какво – не appeared first on 360mag.

Със сноуборд от покрива на света: неразрешеният случай на Марко Сифреди

СподелиShares Марко Сифреди (снимка: René Robert)

Когато си отраснал в подножието на Монблан, планината не е просто пейзаж – тя е част от дома ти, от въздуха, който дишаш. Тя е част от езика, на който говориш. Така е и за родения в Шамони през 1979 г. Марко Сифреди. Баща му е планински водач, а  брат му – запален катерач.

Първите му стъпки в сноуборда са, когато е на шестнадесет. Докато други момчета на неговата възраст се надпреварват по пистите, Марко се изкачва на върхове, които малцина биха дръзнали да покорят дори с въже и котки. За него спускането не е просто адреналин, а изкуство. През 1996 г., едва 17-годишен, той прави първото си спускане по северната стена на Егюйи дю Миди (Aiguille du Midi) – 1000 метра отвесен лед и сняг. Ето че светът научава неговото име.

През следващите години Марко върви стремглаво нагоре – в буквалния и в метафоричния смисъл. През 1999 г. изкачва Дордже Лакпа (Dorje Lhakpa, 6988 м) в Хималаите и става първият, който слиза със сноуборд от върха. Същата година се спуска и по страховитата южна страна на Егюйи Верт (Aiguille Verte, 4122 м). Следва Чо Ойю (Cho Oyu, 8201 м) през 2000 г. В главата му вече зрее една луда мечта: Еверест.

Вижте още: Първото българско спускане със сноуборд от над 8000 м

Екранна снимка: ECHOES

Да се изкачиш на върха на света е едно, но да се спуснеш от него със сноуборд – това вече е друго ниво – изисква смелост, безразсъдство, но най-вече визия. Марко планира да се спусне по легендарния Кулоар на Хорнбайн (Hornbein Couloir) – тясна и стръмна ледена жлебовина на северната страна с наклони до 55°, почти невъзможна за каране.

На 23 май 2001 г., ден след своя рожден ден, Сифреди достига Еверест. Тъй като на първоначално планирания кулоар няма достатъчно сняг, минава на план Б – избира Кулоара на Нортън (Norton Couloir), който не е по-малко предизвикателен.

Базови лагери 1, 2 и 3, и кулоара Нортън (снимка: Jerome Ryan)

Марко достига до кулоара, прорязвайки 1800 метра по наклон между 40° и 45°. Спира на Северното седло (7000 м) за едночасова почивка преди да завърши последните 1000 метра и пристига в базовия лагер по-малко от 4 часа след като напуска върха. Марко Сифреди прави първото цялостно сноуборд спускане от Еверест – от върха до лагерите долу, без прекъсване. Тъй като е карал цял ден (от върха до втори базов лагер), Марко е записан в историята, като автора на първото продължително спускане със сноуборд по най-високата планина.

В същото време австриецът Стефан Гат също атакува Еверест- тръгнал без кислород и с приготвен за спускане сноуборд. Въпреки 24-часовата си преднина, той не успява – спуска с катерачна екипировка последните 100 метра от най-стръмния участък.  Дуелът между двамата остава в сноубордистката история. И докато славата залива Марко, той вече планира втори опит, за да спусне Хорнбайн.

Вижте още: Първо българско сноуборд спускане от над 7000 м

Спускането на Марко Сифреди от Дордже Лакпа / снимка: Rene Robert

В търсене на нов рекорд, Марко Сифреди решава да се върне на по-късен етап, за да опита да стане първият човек, който се спуска по кулоара Хорнбайн със сноуборд. Избирането на по-късен момент би дало възможност да се натрупа повече сняг, което би отворило кулоара Хорнбайн като възможност за спускане. За съжаление, допълнителният сняг прави изкачването много по-трудно.

През август 2002 г. Сифреди отново тръгва към връх Еверест със сноуборда си, с намерението да се спусне по кулоара Хорнбайн. На 8 август той напуска Шамони, но забравя да си вземе талисмана – кръст, който винаги е носил преди.

На 10 август екипът напуска Катманду и се отправя на север към Тибет. На 14 август джип го откарва до базовия лагер на 5 000 метра. Екипът пристига във втори базов лагер в подножието на Северното седло (7050 м) на 22 август. Марко и екипът му са единствените в планината и заради скучното ежедневие, към края на пътуването си Марко ще натрупа над 2000 долара сметка за телефон.

По време на първото спускане от Еверест / Екранна снимка: ECHOES

На 6 септември 2002 г. Марко Сифреди започва изкачването си, а на следващия ден официално влиза в Зоната на смъртта – над 8000 м. Снегът там достига до гърдите.

Последният преход от Лагер 3 до върха отнема изтощителните 12 часа и половина — три пъти по-дълго от времето, което му е било нужно при изкачването през пролетта на 2001 г. Те стигат върха на 8 септември в  14:10 ч. Именно тогава хората от екипа му започват да усещат, че нещо не е наред. Вместо да споделя еуфорията и радостните им възгласи, Сифреди отговаря вяло, че е уморен от дългото катерене в твърде многото сняг.

Последната снимка на Марко Сифреди, преди да се спусне към кулоара Хорнбайн / снимка: Antoine Chandelier

Въпреки предупрежденията на екипа, че е прекалено уморен и не трябва да продължава, той не се отказва. Взима си час почивка на върха и поема надолу. Това ще е последният път, в който Марко Сифреди е видян или чут със сигурност. Докато шерпите събират багажа си в Лагер 3, всеки от тях вижда нещо, което възприема като фигура на човек, който стои прав и безшумно се плъзга по склона на планината над Северното седло, точно над Разширения базов лагер. Ако това наистина е бил Сифреди, изглежда е успял да премине през кулоара Хорнбайн. Но когато шерпите пристигат на Северното седло малко след това, не откриват никакви следи и приемат, че е загинал.

Екранна снимка: ECHOES

Почти месец по-късно, в Базовия лагер на Еверест се провежда възпоменателна церемония за Марко Сифреди. Семейство, приятели и приятелката му Стефани се събират, за да отпразнуват живота му. По това време следите от спускането му все още се виждат – знак, че по някакъв начин той все още е с тях в онзи ден. Животът на Сифреди приключва преди да е навършил 24 години, а тялото му все още не е открито. Това е втори нещастен случай в семейството, след като неговият брат Пиер загива при лавина в Шамони през 1981 г.

Партньорът в катеренето на Марко Сифреди, френският алпинист и режисьор Бертран Делапиер по-късно режисира документалния филм „Marco, L’Étoile Filante“ за живота и кончината на Сифреди в Хималаите.

През 2021 г. излиза книгата „See You Tomorrow: The Disappearance of Snowboarder Marco Siffredi on Everest“ от Jeremy Evans. Чрез ексклузивни интервюта със семейството и приятелите на Марко, Евънс се стреми да разкрие най-голямата мистерия на Еверест за последния почти век, като в същото време изследва стремежа на Марко към мечтата му, любовта му към свободата и приключението, както и как загубата му завинаги променя семейството му.

Вижте още: Нелепа смърт застигна първия човек, спуснал се със ски от Еверест

СподелиShares

The post Със сноуборд от покрива на света: неразрешеният случай на Марко Сифреди appeared first on 360mag.