Списание 360's Blog, page 22
June 24, 2025
Да се гмурнеш в дълбокото с Мартин Василев
снимка: Личен архивНе всеки ден срещаш човек, който с еднаква лекота се гмурка на метри под водата, управлява двуместен самолет и едновременно с това ръководи успешно местния офис на световен бранд. Мартин Василев основава представителството на „Керхер“ в България през 2010 г., започвайки от нулата. Днес, петнадесет години по-късно, зад гърба му стоят не само стабилно развита компания, но и солиден списък с екстремни преживявания. Потърсихме го за разговор, за да разберем какво е общото между дълбоководното гмуркане и взимането на бизнес решения, говорим за дисциплина, интуиция, риск и за удоволствието да си „в играта“ – и под водата, и в света на бизнеса.
Откога се занимавате с гмуркане? Какво Ви вдъхнови? Как започнахте?Започнах да се гмуркам преди около 8 години. Любопитството ми бе провокирано от факта, че 70% от земната площ всъщност са океани и морета. Така осъзнаваме, че има много повече неща, които не сме изследвали и не сме ги разгадали, отколкото е останалият свят. И аз, като един заклет пътешественик, който съм обиколил много държави в цялото земно кълбо, гмуркането ми позволява да вляза в една нова и необятна среда. Това е истинско предизвикателство.
снимка: Камелия ВасилеваЗапочнах с дайвинга, повлиян от мой много близък приятел. Всъщност това е моят кум, който започна да се занимава с гмуркане 3-4 години преди мен. Той ни подхвърли идеята, че гмуркането е много интересно и мога да опитам. След като станахме водолази със съпругата ми, бързо го задминахме по брой гмуркания и дестинации. Може да се каже, че водата ни влезе в кръвта.
А от кога работите в Karcher? Какво Ви вдъхнови? Как започнахте?Работя в Керхер от края на 2010 г. Малко известен факт е, че кандидатствах по обява във вестник. Самата марка я познавам от много отдавна. Привлече ме възможността да започна нещо ново и да го развия от нулата. Това би ми позволило, ако проектът е успешен – да видя плодовете на моите усилия и работа. Започнах работа сам с 5000 евро кеш начален капитал, без офис, без банкови сметки, но с много желание и мотивация. Малко след това открихме търговското представителство в България, после банкови сметки, наехме един апартамент в центъра на София за офис. С помощ от колегите от Австрия закупихме кола и тогава започна едно безкрайно пътуване за мен в страната – изминах 70 000 км за една година, спирайки във всяка една точка, почуквайки на всяка една врата, за да споделя, че Керхер вече има представителство в България и е на разположение да помагаме в развитието на бизнеса.
снимка: Камелия ВасилеваДайвингът се подчинява на строго определени правила, които трябва да се спазват, за да бъде то безопасно. Едно от основните правила е никога да не се гмуркаш сам. Този спорт винаги се практикува с приятел или сте в група от водолази, така че при необходимост да дадеш и да получиш помощ/подкрепа от човека до теб. Гмуркайки се в непознати води задължително имаш местен гид или човек, познаващ подводната среда. По този начин свеждаш рисковете от непредвидени ситуации до минимум. Изпадайки в динамична ситуация, човекът с опит помага на останалите.
Вижте още: Керхер почисти „Земеделската чешма“ в Плевен
снимка: Камелия ВасилеваИма ли умение, придобито от гмуркането – като контрол над дишането, наблюдателност или търпение, което да прилагате в напрегнати ситуации в работното ежедневие?Много от неопитните водолази по една или друга причина изпадат в ситуация на паник атака – искаш неистово да махнеш всичко от теб и да излезеш на повърхността, което е най-рискованото действие, което можеш да направиш под водата. В такава ситуация трябва да успокоиш дишането, да дадеш знак на човека до теб, че имаш проблем и с общи усилия, спокойно да се излезе от конкретната ситуация.
Тези практики могат да са полезни и в работната среда.
Няколко пъти бих повторил „хора“. Хора, на които мога да разчитам. Хора, които могат да взимат решения в кризисни ситуации. Хора, които работят в екип.
снимка: Камелия ВасилеваКакво, според вас, е по-страшно: да скочиш в непознати води или да поемеш отговорността за трудни бизнес решения?В непознати води съм скачал неведнъж, не е страшно, просто бързо трябва да се адаптираш към средата, поради което нямам проблем с поемането на отговорността при трудни бизнес решения.
Вижте още: Керхер почисти емблематичната чешма в градинката „Кристал“ в София
Кога за последно ви се наложи да се „гмурнете в дълбокото“ в бизнеса?По време на пандемията. Тогава трябваше да взема бързи решения за бизнеса, модела, хората в екипа и да пренастроим работата на компанията в абсолютно нова и непозната среда.
снимка: Камелия ВасилеваИма ли прилика между подготовката за едно гмуркане и стартирането на нов бизнес проект?Всяко едно гмуркане стартира с по-конкретни правила, с оглед на неговата безопасност. Поради същата причина успехът на един нов бизнес проект зависи от подготовката и съблюдаването на конкретни принципи и отговорности, както и правила за действие в конкретната ситуация.
Пробвали ли сте други екстремни спортове? Има ли такива, които искате да опитате и привличат интерес ви?Карам ски, уиндсърфингът също не ми е чужд, летял съм с хидро-мотоделтаплан, управлявал съм двуместен самолет. Бих желал да се науча да управлявам хеликоптер. Спортните автомобили също са ми страст.
снимка: Камелия ВасилеваКое е най-ценното нещо, което научихте за себе си под водата?Че не се паникьосвам в кризисна ситуация и че разчитам на човека/хората до мен.
А като част от екипа на Karcher?Както и под водата, така и над нея ми се е налагало много пъти да броя до 10, но търпението винаги си е заслужавало.
Вижте още: Керхер почисти ключово градско пространство в центъра на Русе
СподелиSharesThe post Да се гмурнеш в дълбокото с Мартин Василев appeared first on 360mag.
Ðа пÑÑвоÑо изкаÑване на вÑÑÑ Ðл-Ñепе (ÐÐ¸Ñ Ñен)
ÐÑÑÑ
овеÑе Ðл-Ñепе и ÐÑÑела / ÐоÑенÑка каÑÑиÑка Ð¾Ñ 1946 г. Ðздание на ÐÑÐ¸Ð³Ð¾Ñ ÐаÑков/Ðздание на ÐÑ. ШаÑлакови (изÑоÑник: lostfoundmemories.wordpress.com)ÐогаÑо пÑез 1878 г. ÐÑлгаÑÐ¸Ñ Ð¾ÑиÑиално оÑÑ Ð²ÑÑли 5-вековноÑо оÑманÑко иго, ÑÑ Ð½Ðµ полÑÑава ÑвоÑÑа пÑлна ÑеÑиÑоÑиÑ, коÑÑо е имала пÑеди заÑобванеÑо Ñ. Тогава, ÑпоÑед ÑеÑениеÑо на СанÑÑеÑанÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñен договоÑ, ÑÑÑанаÑа ни е Ñазделена на ÑÑи ÑаÑÑи. ÐнÑжеÑÑво ÐÑлгаÑÐ¸Ñ ÑÑÑ ÑÑолиÑа Ðелико ТÑÑново, ÐзÑоÑна Ð ÑÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ – ÑÑолиÑа Ðловдив и ÑÑеÑа ÑаÑÑ, коÑÑо изÑÑло Ñи оÑÑава в пÑеделиÑе на поÑобиÑелиÑе. ÐÑи Ñова положение една Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-кÑаÑивиÑе ни планини ÐиÑин изÑÑло оÑÑава в ТÑÑÑка ÑеÑиÑоÑÐ¸Ñ Ð¸ на пÑакÑика никой бÑлгаÑÑки ÑÑÑиÑÑ Ð½Ðµ е могÑл Ñвободно да бÑоди из нейниÑе пÑедели.
ÐÑо какво е напиÑал по Ñози повод един Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-добÑиÑе пÑиÑÑели и ÑеÑÑ ÑпÑÑник на Ðавел ÐелиÑадев ÐÐµÑ Ðеев. РобÑиÑнаÑа Ñи ÑÑаÑиÑÑа âÐиÑин каÑо Ð¾Ð±ÐµÐºÑ Ð½Ð° излеÑиâ, оÑпеÑаÑана в Ñп. âÐÑлгаÑÑки ÑÑÑиÑÑâ, кн. 5 на 1932 г. Ñой пиÑе:
ÐиÑÐ¸Ð½Ñ â вÑжделенаÑа меÑÑа на наÑиÑе ÑÑаÑи дÑÑгаÑи, коиÑо ÑÑй много ни Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð¸ до Ñега маÑÑÑÑÑ Ð½Ð° ÑÑÑиÑÑиÑе, днеÑÑ Ðµ доÑÑоÑние на ÑÐ¾Ð´Ð½Ð¸Ñ ÑÑÑизÑÐ¼Ñ Ð¸ мÑÑÑо за поклонение на вÑиÑки лÑбиÑели на пÑиÑодаÑа Ñ Ð½Ð°ÑÑ. ÐейноÑо пÑиказно минало, коеÑо до пÑеди ÐалканÑкаÑа война, й ÑÑздаде едно име, коеÑо Ñлед вклÑÑванеÑо й в гÑаниÑиÑе на ÐÑлгаÑÐ¸Ñ Ð¿ÑивлиÑа ежегодно маÑа поклонниÑи Ð¾Ñ Ð²ÑиÑки кÑаиÑа на ÑодинаÑа.
ÐÑе по-ÑоÑен в оÑенкаÑа Ñи е пÑоÑеÑоÑÑÑ Ð¿Ð¾ геогÑаÑÐ¸Ñ Ðивко Радев, койÑо в ÑÑÑаÑа книжка под заглавие âÐбликÑÑÑ Ð½Ð° ÐиÑинÑâ поÑÑнÑва ползаÑа Ð¾Ñ Ð·Ð°Ð²ÑÑÑанеÑо на ÐиÑин в пÑедиÑниÑе Ñи гÑаниÑи.
[image error]Ñнимка: аÑÑ Ð¸Ð² на доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑевТова, коеÑо до 1913 год. бе меÑÑа, мÑÑнодоÑÑÐµÐ¶Ð¸Ð¼Ñ Ð±Ð»ÑÐ½Ñ Ð·Ð° изÑледваÑиÑе и за ÑÑÑиÑÑиÑе Ñега Ñлед вклÑÑванеÑо на ÑаÑÑ Ð¾Ñ Ð¸Ð·ÑоÑно-македонÑкаÑа облаÑÑÑ ÐºÑÐ¼Ñ Ð¿ÑеделиÑе на наÑеÑо ÑаÑÑÑво ÑÑана дейÑÑвиÑелноÑÑÑ. Тогава ние Ñе намиÑÐ°Ñ Ð¼Ðµ на пÑеделнаÑа Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° две ÑаÑÑÑва â оÑÑÐ°Ð¼Ñ Ð½Ð°ÑаÑа Ñвободна ÐÑлгаÑиÑ, а оÑвÑÐ´Ñ â погазена бÑлгаÑÑка Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð´ÐµÑо доÑÑÑпÑÑ Ð½Ð° ÑÑжди Ñ Ð¾Ñа е мÑÑенÑ.
ÐакÑо е извеÑÑно, пÑлноÑо оÑвобождаване и на ÑÑеÑаÑа ÑаÑÑ, в коÑÑо попадаÑе днеÑнаÑа ÐлагоевгÑадÑка облаÑÑ, в Ñова ÑиÑло гÑ. ÐанÑко и ÐиÑин, е оÑвободена едва на 5 окÑомвÑи 1912 г. РадоÑÑÑа Ð¾Ñ Ñази Ñвобода по най-Ñилен и вÑлнÑÐ²Ð°Ñ Ð½Ð°Ñин е ÑÑпÑл да оÑÑави за иÑÑоÑиÑÑа ÑамиÑÑ ÐÐµÑ Ð. ЯвоÑов, обÑÑÑайки Ñе кÑм жиÑелиÑе на гÑ. ÐанÑко ÑÑÑ Ð·Ð½Ð°Ð¼ÐµÐ½Ð°ÑелниÑе дÑми:
ÐÑаÑÑ, Ñ Ð²ÑÑлеÑе ÑеÑовеÑе,
Ð¾Ñ Ð´Ð½ÐµÑ ÑÑе веÑе Ñвободни бÑлгаÑи.
ÐÐµÐ¹Ñ Ð. ЯвоÑов
войвода
ÐанÑко 5.Ð¥.1912 год.
Тези Ñлова, изпиÑани на ÑпеÑиален поÑÑаменÑ, Ñа оÑÑанали за иÑÑоÑиÑÑа и Ñе намиÑÐ°Ñ Ð² двоÑа на гÑадÑкаÑа ÑÑÑква на гÑ. ÐанÑко, до памеÑника на Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ÐµÑ. Ðе пÑопÑÑкайÑе ÑлÑÑаÑ, когаÑо пÑеминаваÑе пÑез Ñози кÑаÑив планинÑки гÑад, да Ñе оÑбиеÑе и в ÑÑÑÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ.
ÐижÑе оÑе: ÐнÑз ФеÑдинанд на вÑÑÑ ÐÑÑала
ÐолÑÑил ÑÑй дÑлгооÑакванаÑа Ñвобода, оÑе пÑез лÑÑоÑо на 1914 г. ÐиÑин ÑÑава Ð¾Ð±ÐµÐºÑ Ð½Ð° оÑобено внимание. ÐндивидÑално, на малки или по-големи гÑÑпи, най-неÑÑÑпеливиÑе ÑÑÑиÑÑи побÑÑÐ·Ð²Ð°Ñ ÐºÑм пÑивлекаÑелнаÑа и ÑÑÑойна Ñнага на ÐиÑин. Ðдна Ð¾Ñ Ð¿Ð¾-малкиÑе гÑÑпи е и Ñази на ÑÐ°Ñ Ð¤ÐµÑдинанд, койÑо Ñ ÑÑлоÑо Ñи ÑемейÑÑво поÑеÑава не Ñамо ÐанÑко, но каÑо запален ÑÑÑиÑÑ Ð¿ÑедпÑиема и по-ÑеÑиозна ÑÐ°Ð·Ñ Ð¾Ð´ÐºÐ° кÑм ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð²ÑÑÑ Ðл-Ñепе. РкакÑо пÑоÑеÑÐ¾Ñ Ð½Ð° ÑÑÑаниÑиÑе на Ñп. âÐÑлгаÑÑки ÑÑÑиÑÑâ Ð¾Ñ ÑпомениÑе на ÐÐ°Ð·Ð°Ñ Ðкономов, в ÑвиÑаÑа на ÑаÑÑ Ñа били двамаÑа Ð¼Ñ ÑинаâпÑеÑÑолонаÑледникÑÑ ÐоÑÐ¸Ñ Ð¸ пÑÐ¸Ð½Ñ ÐиÑил. ÐакÑо Ñе е и оÑаквало и пÑи дÑÑги планинÑки пÑÐµÑ Ð¾Ð´Ð¸, ÑаÑÑÑ Ðµ водил ÑÑÑ Ñебе Ñи ÑÑоÑвеÑниÑе ÑпеÑиалиÑÑи â боÑаниÑи, биолози, зоолози.
Ñнимка: аÑÑ
ив на доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑевТози пÑÑ Ð² гÑÑпаÑа Ñа били Ðван ÐÑÑеÑ, впоÑледÑÑвие виден Ð½Ð°Ñ Ð°ÐºÐ°Ð´ÐµÐ¼Ð¸Ðº и ÐонÑÑанÑин ÐайкÑÑев, бÑдеÑиÑÑ Ð¾ÑкÑиваÑел на най-ÑÑаÑоÑо иглолиÑÑно дÑÑво Ñ Ð½Ð°Ñ. Ðо Ñова вÑеме в ÐиÑин никÑде не е имало мÑÑÑо за подÑлон, поÑади коеÑо на полÑнаÑа, кÑдеÑо Ð´Ð½ÐµÑ Ñа двеÑе Ñ Ð¸Ð¶Ð¸ ÐÑндеÑиÑа â новаÑа и ÑÑаÑаÑа, вÑиÑки пÑеноÑÑÐ²Ð°Ñ Ð² ÑпеÑиално ноÑениÑе палаÑки.
ÐижÑе оÑе: ÐÑÑоÑиÑÑа на Ñ Ð¸Ð¶Ð° âÐÑндеÑиÑаâ
Ðа ÑледваÑÐ¸Ñ Ð´ÐµÐ½ 28 Ñни 1914 г. пÑи Ñ Ñбаво вÑеме ÑаÑÑÑ, ÑиновеÑе Ð¼Ñ Ð¸ двамаÑа ÑпеÑиалиÑÑи пÑедпÑÐ¸ÐµÐ¼Ð°Ñ Ñмел пÑÐµÑ Ð¾Ð´, до езеÑаÑа и по опиÑаниеÑо на ÐÐ°Ð·Ð°Ñ Ðкономов âÐапÑавили вÑзлаз и до вÑÑÑ Ð° âÐлÑ-Тепеâ.
[image error] Ñнимка: аÑÑ Ð¸Ð² на доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑевÐвÑоÑÑÑ Ð½Ð° Ñова ÑÑобÑение не Ñпоменава ÑоÑно кои Ñа ÑÑигнали до вÑÑÑ Ð°, но в дÑÑго ÑÑобÑение, оÑбелÑзано Ð¾Ñ Ð¿ÑоÑ. ÐаÑил ÐÐ°Ñ Ð°Ñиев пак в ÑпиÑание âÐÑлгаÑÑки ÑÑÑиÑÑâ, кн. 9-10 на 1938 г. под заглавие âÐо ÑÑÑпкиÑе на пÑÑÐ²Ð¸Ñ Ð±ÑлгаÑÑки ÑÑÑиÑÑâ ÑÑÑ. 989-201, ÑеÑем:
ЦаÑÑ ÐоÑиÑÑ Ð¾Ñе Ð¾Ñ Ð¼Ð°Ð»Ñк е опознал наÑаÑа земÑ. Той е изкаÑÐ²Ð°Ð»Ñ Ð»ÐµÐ³ÐµÐ½Ð´Ð°ÑÐ½Ð¸Ñ ÐиÑинÑ, наÑкоÑо Ñлед каÑо бленÑванаÑа Ð²Ñ Ð½Ð°ÑÐ¸Ñ ÑÑÑиÑÑиÑеÑки Ñ Ð¸Ð¼Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð¸Ð½Ð° влезе в пÑеделиÑе на бÑлгаÑÑкоÑо ÑаÑÑÑво. ÐÑе пÑÐµÐ·Ñ 1914 г. на 28 Ñний, заедно Ñ ÑаÑÑ-оÑеÑÑ Ð¸ кнÑÐ·Ñ ÐиÑилÑ, пÑидÑÑÐ¶Ð°Ð²Ð°Ð½Ñ Ð¾ÑÑ Ð½Ñколко еÑÑеÑÑвениÑи, напÑÐ°Ð²Ð¸Ð»Ñ Ð¿ÑÑвоÑо Ñи изкаÑване на ÐлÑ-Тепе. Цели две ÑедмиÑи Ñа били поÑвеÑени на обикалÑне и пÑоÑÑване на ÐиÑинÑ, непознаÑÑ Ð´Ð¾ Ñози моменÑÑ Ð½Ð° наÑиÑе ÑÑÑиÑÑи. ÐÑÐ²ÐµÐ½Ñ ÐлÑ-ÑепенÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÑлÑ, изÑледвани Ñа били ÐанÑкиÑÑÑ Ð¡ÑÑ Ð¾Ð´Ð¾Ð»Ñ, Ðазей, ÐангÑÑÑ-Ñепе, ÐÐ¾Ð¼Ð¸Ð½Ñ Ð´Ð²Ð¾ÑÑ, ÐÐ°Ð¿Ð°Ð·Ñ Ð³ÑÐ¾Ð»Ñ Ð¸ дÑ.
ÐÑ Ñова, коеÑо намеÑÐ¸Ñ Ð² пожÑлÑелиÑе ÑÑÑаниÑи на двеÑе ÑÑÑиÑÑиÑеÑки Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ âÐÑлгаÑÑки ÑÑÑиÑÑâ и âÐлад ÑÑÑиÑÑâ, за Ñебе Ñи оÑкÑÐ¸Ñ Ð¿ÑÑвоÑо ÑоÑно опиÑано и докÑменÑиÑано изкаÑване на вÑ. ÐлÑ-Ñепе /ÐÐ¸Ñ Ñен/. Ð Ñо е на 28 Ñни 1914 година Ð¾Ñ ÑÑаÑÑниÑиÑе в ÑаÑÑкаÑа пÑиÑодонаÑÑна екÑпедиÑиÑ, кÑдеÑо Ð¾Ñ Ð´Ð²Ðµ меÑÑа ÑоÑно Ñа ÑпоменаÑи именаÑа на ÑÐ°Ñ Ð¤ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð°Ð½Ð´, на ÑиновеÑе Ð¼Ñ ÐоÑÐ¸Ñ Ð¸ ÐиÑил, какÑо и на бÑдеÑÐ¸Ñ Ð°ÐºÐ°Ð´ÐµÐ¼Ð¸Ðº Ðван ÐÑÑÐµÑ Ð¸ ÐонÑÑанÑин ÐайкÑÑев â ÑовекÑÑ, койÑо оÑкÑи и ÑазÑеÑе годиниÑе на най-ÑÑаÑоÑо иглолиÑÑно дÑÑво в ÐÑлгаÑиÑ.
ÐижÑе оÑе: ÐÑÑоÑиÑÑа на Ñ Ð¸Ð¶Ð° âÐÑндеÑиÑаâ
Ðко нÑкой знае именаÑа, даÑиÑе и обÑÑоÑÑелÑÑваÑа за по-ÑанÑно изкаÑване на пиÑинÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑÑвенеÑ, нека Ñе обади. С ÑадоÑÑ Ñе подменим Ñова, коеÑо ÑокÑ-Ñо пÑоÑеÑÐ¾Ñ Ñе.
ÐапиÑаÑ
гоÑниÑе Ñедове, заÑоÑо гÑÑÑиÑе знаÑÑ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ за пÑÑвиÑе Ñ
оÑа, изкаÑили ÑеÑ
Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑÑÐ²ÐµÐ½ÐµÑ ÐиÑикаÑ. ÐзпÑлнили Ñа Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ Ñнимки Ð¾Ñ Ñова памеÑно и иÑÑоÑиÑеÑко изкаÑване и двеÑе ÑÑолови на пÑÐ¸Ð·ÐµÐ¼Ð½Ð¸Ñ ÐµÑаж на Ñ
ижа âÐгапиÑÐ¾Ñ Ð¡Ð¿Ð¸Ð»Ð¸Ð¾Ñâ. СловенÑиÑе доÑи Ñа ÑвековеÑили пÑÑвоÑо изкаÑване на ÑеÑ
Ð½Ð¸Ñ Ð¢Ñиглав Ñ Ð¾Ð³Ñомен памеÑник-бÑÑÑ Ð½Ð° ÑÑимаÑа Ñи ÑÑнаÑодниÑи, намеÑили пÑÑ ÐºÑм 2864-меÑÑÐ¾Ð²Ð¸Ñ Ñи пÑÑвенеÑ.
Рда ÑÑе видели неÑо по ÑÑениÑе на наÑиÑе Ñ
ижи за ÐÑÑала, пÑÑвенеÑÑÑ Ð½Ðµ Ñамо на ÐÑлгаÑиÑ, но и на ÐалканиÑе, или пÑк за вÑÑÑ
ÐиÑ
Ñен, ÑÑеÑиÑÑ Ð¿Ð¾ виÑоÑина пак на ÐалканиÑе?…
доÑ. Ð¡Ð°Ð½Ð´Ñ ÐеÑев
ÐижÑе вÑиÑки ÑÑаÑии на доÑ. ÐеÑев на наÑÐ¸Ñ ÑайÑ.СподелиSharesThe post Ðа пÑÑвоÑо изкаÑване на вÑÑÑ Ðл-Ñепе (ÐÐ¸Ñ Ñен) appeared first on 360mag.
За първото изкачване на връх Ел-тепе (Вихрен)
Върховете Ел-тепе и Кутела / Пощенска картичка от 1946 г. Издание на Григор Пасков/Издание на Бр. Шарлакови (източник: lostfoundmemories.wordpress.com)Когато през 1878 г. България официално отхвърли 5-вековното османско иго, тя не получава своята пълна територия, която е имала преди заробването ѝ. Тогава, според решението на Санстефанския мирен договор, страната ни е разделена на три части. Княжество България със столица Велико Търново, Източна Румелия – столица Пловдив и трета част, която изцяло си остава в пределите на поробителите. При това положение една от най-красивите ни планини Пирин изцяло остава в Турска територия и на практика никой български турист не е могъл свободно да броди из нейните предели.
Ето какво е написал по този повод един от най-добрите приятели и чест спътник на Павел Делирадев Пею Пеев. В обширната си статията „Пирин като обект на излети”, отпечатана в сп. „Български турист”, кн. 5 на 1932 г. той пише:
Пиринъ – въжделената мечта на нашите стари другари, които тъй много ни напомня и до сега маршътъ на туристите, днесъ е достояние на родния туризъмъ и място за поклонение на всички любители на природата у насъ. Нейното приказно минало, което до преди Балканската война, й създаде едно име, което след включването й в границите на България привлича ежегодно маса поклонници от всички краища на родината.
Още по-точен в оценката си е професорът по география Живко Радев, който в същата книжка под заглавие „Обликътъ на Пиринъ“ пояснява ползата от завръщането на Пирин в предишните си граници.
Това, което до 1913 год. бе мечта, мъчнодостежимъ блянъ за изследвачите и за туристите сега след включването на част от източно-македонската областъ къмъ пределите на нашето царство стана действителностъ. Тогава ние се намирахме на пределната линия на две царства – отсамъ нашата свободна България, а отвъдъ – погазена българска земя дето достъпът на чужди хора е мъченъ.
снимка: архив на доц. Сандю БешевКакто е известно, пълното освобождаване и на третата част, в която попадаше днешната Благоевградска област, в това число гр. Банско и Пирин, е освободена едва на 5 октомври 1912 г. Радостта от тази свобода по най-силен и вълнуващ начин е успял да остави за историята самият Пею К. Яворов, обръщайки се към жителите на гр. Банско със знаменателните думи:
Братя, хвърлете фесовете,
от днес сте вече свободни българи.
Пейю К. Яворов
войвода
Банско 5.Х.1912 год.
Тези слова, изписани на специален постамент, са останали за историята и се намират в двора на градската църква на гр. Банско, до паметника на великия поет. Не пропускайте случая, когато преминавате през този красив планински град, да се отбиете и в църковния двор.
Вижте още: Княз Фердинанд на връх Мусала
Получил тъй дългоочакваната свобода, още през лятото на 1914 г. Пирин става обект на особено внимание. Индивидуално, на малки или по-големи групи, най-нетърпеливите туристи побързват към привлекателната и стройна снага на Пирин. Една от по-малките групи е и тази на цар Фердинанд, който с цялото си семейство посещава не само Банско, но като запален турист предприема и по-сериозна разходка към самия връх Ел-тепе. И както прочетох на страниците на сп. „Български турист” от спомените на Лазар Икономов, в свитата на царя са били двамата му сина–престолонаследникът Борис и принц Кирил. Както се е и очаквало и при други планински преходи, царят е водил със себе си съответните специалисти – ботаници, биолози, зоолози.
снимка: архив на доц. Сандю БешевТози път в групата са били Иван Буреш, впоследствие виден наш академик и Константин Байкушев, бъдещият откривател на най-старото иглолистно дърво у нас. По това време в Пирин никъде не е имало място за подслон, поради което на поляната, където днес са двете хижи Бъндерица – новата и старата, всички пренощуват в специално носените палатки.
Вижте още: Историята на хижа „Бъндерица“
На следващия ден 28 юни 1914 г. при хубаво време царят, синовете му и двамата специалисти предприемат смел преход, до езерата и по описанието на Лазар Икономов „Направили възлаз и до върха „Елъ-Тепе”.
снимка: архив на доц. Сандю БешевАвторът на това съобщение не споменава точно кои са стигнали до върха, но в друго съобщение, отбелязано от проф. Васил Захариев пак в списание „Български турист”, кн. 9-10 на 1938 г. под заглавие „По стъпките на първия български турист” стр. 989-201, четем:
Царъ Борисъ още от малък е опознал нашата земя. Той е изкачвалъ легендарния Пиринъ, наскоро след като бленуваната въ нашия туристически химъ планина влезе в пределите на българското царство. Още презъ 1914 г. на 28 юний, заедно с царя-отецъ и князъ Кирилъ, придружаванъ отъ няколко естественици, направилъ първото си изкачване на Елъ-Тепе. Цели две седмици са били посветени на обикаляне и проучване на Пиринъ, непознатъ до този моментъ на нашите туристи. Освенъ Елъ-тепенския дялъ, изследвани са били Банскиятъ Суходолъ, Газей, Мангъръ-тепе, Моминъ дворъ, Папазъ гьолъ и др.
От това, което намерих в пожълтелите страници на двете туристически издания „Български турист” и „Млад турист”, за себе си открих първото точно описано и документирано изкачване на вр. Елъ-тепе /Вихрен/. И то е на 28 юни 1914 година от участниците в царската природонаучна експедиция, където от две места точно са споменати имената на цар Фединанд, на синовете му Борис и Кирил, както и на бъдещия академик Иван Буреш и Константин Байкушев – човекът, който откри и разчете годините на най-старото иглолистно дърво в България.
Вижте още: Историята на хижа „Бъндерица“
Ако някой знае имената, датите и обстоятелствата за по-раншно изкачване на пиринския първенец, нека се обади. С радост ще подменим това, което току-що прочетохте.
Написах горните редове, защото гърците знаят много за първите хора, изкачили техния първенец Митикас. Изпълнили са с много снимки от това паметно и историческо изкачване и двете столови на приземния етаж на хижа „Агапитос Спилиос”. Словенците дори са увековечили първото изкачване на техния Триглав с огромен паметник-бюст на тримата си сънародници, намерили път към 2864-метровия си първенец.
А да сте видели нещо по стените на нашите хижи за Мусала, първенецът не само на България, но и на Балканите, или пък за връх Вихрен, третият по височина пак на Балканите?…
доц. Сандю Бешев
Вижте всички статии на доц. Бешев на нашия сайт.СподелиSharesThe post За първото изкачване на връх Ел-тепе (Вихрен) appeared first on 360mag.
June 23, 2025
ÐиÑоÑа пÑие едно Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-ÑÑÑдниÑе и инÑеÑеÑни ендÑÑо ÑÑÑÑÐµÐ·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñез Ñикенда
Ð âÐомаÑнаÑаâ за ÑоÑиÑнÑи планина на 21-22 Ñни Ñе пÑоведе 11-оÑо поÑедно издание на едно Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-ÑÑÑдниÑе и инÑеÑеÑни ÑÑÑÑÐµÐ·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ планинÑко колоездене в ÐÑлгаÑÐ¸Ñ Ð¸ Ñегиона â ÐиÑоÑа Home Mountain Enduro.
СÑбиÑиеÑо бе ÑаÑÑ Ð¾Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñа на СÑолиÑна ÐбÑина и ÑондаÑÐ¸Ñ Ð¡Ð¾ÑÐ¸Ñ ÐвÑопейÑка СÑолиÑа на СпоÑÑа и за поÑедна година пÑедизвика нÑкои Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-добÑиÑе Ñодни ÑÑÑÑезаÑели, какÑо и нÑколко междÑнаÑодни пÑедÑÑавиÑели Ð¾Ñ Ð¢ÑÑÑиÑ.
ÐÑиÑÑиÑн ÐимиÑÑовТази година оÑганизаÑоÑиÑе бÑÑ Ð° заложили на по-ÑÑÐµÐ³Ð½Ð°Ñ ÑоÑÐ¼Ð°Ñ Ð½Ð° ÑÑÑÑезаниеÑо и ÑÑаÑеÑа, по коиÑо ÑÑаÑÑниÑиÑе меÑÐ¸Ñ Ð° Ñили, бÑÑ Ð° Ñазположени Ñамо в Ñайона на Ðлеко и лиÑÑовеÑе ÐиÑоÑко лале 1 и 2 и имаÑе по-малко ÑÑанÑÑеÑни оÑÑеÑки, за ÑмеÑка на инÑензивни и изпÑлнени Ñ Ð¸Ð½ÑеÑеÑни пÑепÑÑÑÑÐ²Ð¸Ñ ÑÑÑÑезаÑелни еÑапи.
УÑаÑÑниÑиÑе в надпÑеваÑаÑа ÑÑÑбваÑе да Ñе ÑпÑавÑÑ Ñ 4 ÑазлиÑни ÑÑÑÑезаÑелни оÑÑеÑки, коиÑо бÑÑ Ð° много инÑеÑеÑни и пÑедизвикаÑелни, вклÑÑÐ²Ð°Ñ Ð° в Ñебе Ñи множеÑÑво ÑÑÑÑмни ÑÑаÑÑÑÑи, коÑени, камÑни, Ñкокове, оÑÑÑи завои и дÑÑги инÑеÑеÑни елеменÑи, коиÑо ÑÑпÑÑ Ð° да заÑÑÑднÑÑ Ð´Ð¾Ñи и най-опиÑниÑе колоездаÑи.
ÐобедиÑели младежи – СÑамен ÐаÑков, ÐÑиÑÑиÑн ÐимиÑÑов, ÐÑиÑÑиан Ðелков Ðай-добÑо вÑеме, ÑÑед вÑиÑки ÑÑÑÑезаÑели, ÑÑÐ¿Ñ Ð´Ð° поÑÑигне дÑÑÐ¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñампион в диÑÑиплина ÑпÑÑкане в каÑегоÑÐ¸Ñ 17-18 годиÑни за 2025-а година â СÑамен ÐаÑков Ð¾Ñ Ñ Ð»Ñб ХоÑалиÑ-Севлиево. Той даде най-добÑо вÑеме в 2 Ð¾Ñ ÐµÑапиÑе, а обÑоÑо Ð¼Ñ Ð²Ñеме Ð¾Ñ Ð²ÑиÑки 4 оÑÑеÑки е 15:9.25 мин. ÐÑоÑи Ñлед него пÑи ÑноÑиÑе, Ñ 5 ÑекÑнди и 76 ÑÑоÑни Ñазлика, Ñе клаÑиÑа ÐÑиÑÑиÑн ÐимиÑÑов Ð¾Ñ Ð Ð°Ð¹Ð´ÑÑÑ Ð®Ð½Ð°Ð¹Ñед, койÑо Ñлед ÑÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки пÑоблем вÑв ÑÐ¸Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐµÑап загÑби ÑанÑовеÑе Ñи за злаÑÐ½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ´Ð°Ð» в ÑÑÑÑезаниеÑо. ТÑеÑи в каÑегоÑиÑÑа Ñе клаÑиÑа ÐÑиÑÑиан Ðелков Ð¾Ñ ÐºÐ»Ñб MSM.
ÐобедиÑелиÑе пÑи мÑжеÑеÐÑи мÑжеÑе пÑÑвоÑо мÑÑÑо на поÑеÑнаÑа ÑÑÑлбиÑка зае ÐÑен СÑÑаÑиев Ð¾Ñ ÐºÐ»Ñб Свободно ÐзмеÑение â ÐлаÑиÑа, Ñ Ð¾Ð±Ñо вÑеме 15:11.43 мин.. Ðа вÑоÑоÑо и ÑÑеÑоÑо ÑÑÑпало до него Ñе наÑÐµÐ´Ð¸Ñ Ð° двама пÑедÑÑавиÑели на клÑб РайдÑÑÑ Ð®Ð½Ð°Ð¹Ñед â Симеон ÐÑлевÑки и СÑоÑн ÐÑÑбанов.
ÐÑи дамиÑе пÑÑво мÑÑÑо зае наÑионалнаÑа ни Ñампионка в ÑпÑÑканеÑо ÐениÑа ТоÑева, а в каÑегоÑииÑе на веÑеÑаниÑе над 35 и 45 години, пÑизовиÑе меÑÑа завоÑÐ²Ð°Ñ Ð° Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñ ÐоÑев и Ðойко Ðванов Ð¾Ñ Rolling Bears.
Симеон ÐÑлевÑкиРÑÑÑÑезаниеÑо ÑÑаÑÑÐ²Ð°Ñ Ð° ÑÑÑо колоездаÑи Ñ ÐµÐ»ÐµÐºÑÑиÑеÑки велоÑипеди, за коиÑо имаÑе обоÑобена ÑпеÑиална EMTB каÑегоÑиÑ. Те ÑÑÑбваÑе да Ñе ÑпÑавÑÑ Ñ ÑÑи Ð¾Ñ ÐµÑапиÑе за оÑÑаналиÑе + ÑпеÑиален Ñилов еÑап за изкаÑване. ÐлаÑоÑо завоÑва Ðво Ðванов Ð¾Ñ Rolling Bears Ñ Ð¾Ð±Ñо вÑеме Ð¾Ñ 16:22.13 и пÑеднина Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð´ 1 минÑÑа пÑед оÑÑаналиÑе. СÑбиÑиеÑо Ñе пÑоведе Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑепаÑа на ÐиÑоÑа Ñки, Ред ÐÑл, ÐеÑÑ ÐµÑ ÐÑлгаÑиÑ, магазини Ðайк ЦенÑÑÑ, Maxxis, Moto-pfohe rent-a car, СÑенаÑа и дÑÑги!
ÐеждÑвÑеменно Ñезона на ÐиÑоÑа ÑеÑе Ñ Ð¿Ñлна Ñила, каÑо вÑеки Ñикенд за ÑÑÑиÑÑи и колоездаÑи ÑабоÑÑÑ Ð»Ð¸ÑÑове ÐиÑоÑко лале 1 и 2, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñо можеÑе леÑно и бÑÑзо да доÑÑигнеÑе до множеÑÑво ÑазнообÑазни ÑÑÑиÑÑиÑеÑки и вело маÑÑÑÑÑи в Ñайона, а ÑÐ°Ð·Ñ Ð¾Ð´ÐºÐ°Ñа до ЧеÑни вÑÑÑ Ð¾Ñнема около 45 минÑÑи. ÐовеÑе инÑоÑмаÑÐ¸Ñ Ð·Ð° акÑÑалнаÑа меÑеоÑологиÑна обÑÑановка и оÑвоÑениÑе в Ñеално вÑеме ÑÑоÑÑÐ¶ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑледеÑе на www.vitoshaski.com
СподелиSharesThe post ÐиÑоÑа пÑие едно Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-ÑÑÑдниÑе и инÑеÑеÑни ендÑÑо ÑÑÑÑÐµÐ·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñез Ñикенда appeared first on 360mag.
Витоша прие едно от най-трудните и интересни ендуро състезания през уикенда
В „Домашната“ за софиянци планина на 21-22 юни се проведе 11-ото поредно издание на едно от най-трудните и интересни състезания по планинско колоездене в България и региона – Витоша Home Mountain Enduro.
Събитието бе част от календара на Столична Община и фондация София Европейска Столица на Спорта и за поредна година предизвика някои от най-добрите родни състезатели, както и няколко международни представители от Турция.
Кристиян ДимитровТази година организаторите бяха заложили на по-стегнат формат на състезанието и трасета, по които участниците мериха сили, бяха разположени само в района на Алеко и лифтовете Витошко лале 1 и 2 и имаше по-малко трансферни отсечки, за сметка на интензивни и изпълнени с интересни препятствия състезателни етапи.
Участниците в надпреварата трябваше да се справят с 4 различни състезателни отсечки, които бяха много интересни и предизвикателни, включваха в себе си множество стръмни участъци, корени, камъни, скокове, остри завои и други интересни елементи, които успяха да затруднят дори и най-опитните колоездачи.
Победители младежи – Стамен Марков, Кристиян Димитров, Кристиан Велков Най-добро време, сред всички състезатели, успя да постигне държавния шампион в дисциплина спускане в категория 17-18 годишни за 2025-а година – Стамен Марков от хлуб Хоталич-Севлиево. Той даде най-добро време в 2 от етапите, а общото му време от всички 4 отсечки е 15:9.25 мин. Втори след него при юношите, с 5 секунди и 76 стотни разлика, се класира Кристиян Димитров от Райдърс Юнайтед, който след технически проблем във финалния етап загуби шансовете си за златния медал в състезанието. Трети в категорията се класира Кристиан Велков от клуб MSM.
Победителите при мъжетеПри мъжете първото място на почетната стълбичка зае Асен Стратиев от клуб Свободно Измерение – Златица, с общо време 15:11.43 мин.. На второто и третото стъпало до него се наредиха двама представители на клуб Райдърс Юнайтед – Симеон Дулевски и Стоян Върбанов.
При дамите първо място зае националната ни шампионка в спускането Деница Тошева, а в категориите на ветераните над 35 и 45 години, призовите места завоюваха Тодор Гочев и Бойко Иванов от Rolling Bears.
Симеон ДулевскиВ състезанието участваха също колоездачи с електрически велосипеди, за които имаше обособена специална EMTB категория. Те трябваше да се справят с три от етапите за останалите + специален силов етап за изкачване. Златото завоюва Иво Иванов от Rolling Bears с общо време от 16:22.13 и преднина от над 1 минута пред останалите. Събитието се проведе с подкрепата на Витоша ски, Ред Бул, Керхер България, магазини Байк Център, Maxxis, Moto-pfohe rent-a car, Стената и други!
Междувременно сезона на Витоша тече с пълна сила, като всеки уикенд за туристи и колоездачи работят лифтове Витошко лале 1 и 2, с които можете лесно и бързо да достигнете до множество разнообразни туристически и вело маршрути в района, а разходката до Черни връх отнема около 45 минути. Повече информация за актуалната метеорологична обстановка и отворените в реално време съоръжения следете на www.vitoshaski.com
СподелиSharesThe post Витоша прие едно от най-трудните и интересни ендуро състезания през уикенда appeared first on 360mag.
Планинарска екипировка: еволюция на пикела
Екипировката на F. J. Hugi през 1820 г. (сн.: Clarke Historical Museum)Малко предмети в алпинизма носят толкова символика и история, колкото пикелът. Прост на пръв поглед инструмент – метална дръжка със закрепено острие, а всъщност цяла епоха, събрана на едно място. От времената на дървените тояги с остър шип, до прецизните извивки на детайла в наши дни – историята на пикела отразява не само напредъка на технологиите, но и променящото се лице на самия алпинизъм.
В зората на XIX век, алпинистите са използвали дълги щеки от дърво, често наричани алпенщок. Те често са имали шип в край и са служели за подсигуряване при слизане, а впоследствие са имали и прикрепено желязно острие за сечене на стъпала в лед. През 1840-те се появява и първата идея за комбиниран инструмент – с дръжка, кука (острие) и странична лопатка (adze – плоската, широка част от главата на пикела, използвана за изсичане на стъпала и оформяне на площадки в лед и сняг.)
Едуард Уимпър & Eволюция на пикела (снимка: Alpine Club)Любопитен е преходът от вертикалната към хоризонталната лопатка. Ако се вгледаме в прочутия портрет на Едуард Уимпър – покорител на Матерхорн – ще забележим, че въпреки новаторския му дух, пикелът в ръката му все още е с вертикална лопатка. Скоро обаче именно хоризонталната форма се налага като по-функционална – и остава такава и до днес.
През десетилетията между края на XIX и средата на XX век дизайнът на пикела се запазва почти непроменен. Дръжките са били над метър дълги – за да служат и като туристическа тояга – а главата се изработва чрез ръчно коване или щамповъчна машина. Американската марка Abercrombie & Fitch дори предлага отделни мъжки и дамски модели, а в каталога им от 1916 г. може да се види не само пикел, но и ранен прототип на алпийска седалка, наречена Life or Rope Belt.
Вижте още: (Р)еволюция на планинарската екипировка
Алпинисти през 1911 г. (снимка: bigwallgear.соm)Промените започват да се случват през 40-те години на XX век, когато алпинисти като Кенет Хендерсън препоръчват съкращаване на дръжките до едва 38 сантиметра. Причината? Все повече хора използват пикела не като основен инструмент за лед, а като помощно средство по време на достъп до скални маршрути. По-късите модели се побират удобно в раница и не пречат при катерене – една промяна, която предвещава бъдещето на многофункционалните и компактни модели.
Вижте още: Алпенщок: гегата, прародител на пикела
снимка: bigwallgear.соmСъщевременно се развива и осигуряването върху лед. Ледените клинове от 1930-те представляват обикновени плоски парчета стомана, забивани с чук в твърд глетчерен лед. Някои модели се появяват с назъбвания или отместени уши, целящи по-добро задържане, но въпреки това остават далеч от надеждността на съвременните винтове. Един цитат от 1930 г. например препоръчва клиновете да се изработват от ковано желязо – „нито прекалено меко, нито прекалено чупливо“.
Истинската революция идва през 70-те години. Докато някои още се качват с дълги пикели и котки с четири зъба, други – като шотландците – вече забиват къси и рязко извити инструменти с агресивна геометрия. Появява се култовият Terrordactyl – с остър, наклонен на 45 градуса връх, подходящ за директно забиване в стръмен лед. Този нов стил, наречен „piolet traction“, позволява катерене с два инструмента и тежест на ръцете, а не на краката – началото на съвременното ледено и миксово катерене.
Вижте още: Професията планински водач: Историята на първите
Шотландският пикел Terrordactyl / снимка: Scottish Mountain Heritage CollectionПрез 80-те и 90-те усъвършенстването продължава. Главите на пикелите вече се разглобяват и сменят, остриетата се адаптират според маршрута, а дръжките добиват извити, ергономични форми. Марки като Grivel и Charlet Moser налагат нови стандарти с инструменти, които изглеждат по-скоро като хирургически инструменти.
Днес изборът на пикел е като избор на вино – зависи от вкуса, стила, мястото и… философията. Има модели за класически алпинизъм, за стръмен лед, за dry tooling, за състезания. Остриетата са от хром-молибденова стомана, дръжките – кухи, а теглото – максимално редуцирано. Пикелът вече не е просто средство за оцеляване. Той е израз на техника, майсторство и разбиране за вертикалния свят.
Вижте още: Професията планински водач: Трудният път до наши дни
СподелиSharesThe post Планинарска екипировка: еволюция на пикела appeared first on 360mag.
June 22, 2025
Керхер почисти ключово градско пространство в центъра на Русе
Керхер възстанови блясъка на централната част на гр. Русе и подлеза при основното кръгово движение в града с иновативна и щадяща природата технология. Един от централните обекти в сърцето на дунавския град, където на ден минават хиляди пешеходци, бе старателно почистен и освежен от професионалния екип на Керхер България. Впечатляващият проект е реализиран в тясно сътрудничество с Община Русе, като демонстрира силата на модерните, устойчиви и екологично отговорни технологии.
За почистването са използвани високоефективни машини от най-ново поколение: мощна професионална водоструйка с функция за загряване на вода и индустриална смукачка. Централна роля изиграва иновативната eco!booster дюза, която допринася за значително намаляване на водния разход и съкращаване на времето за обработка на замърсяванията, без компромис с качеството и ефективността.
„Избрахме щадящ, неагресивен и изцяло екологичен метод на почистване. Комбинацията от гореща пара и високо налягане ни позволи да отстраним дълбоко проникналите замърсявания и упорити графити, без да използваме химикали и без да увредим повърхностите“, обясни Христо Мамаров, ръководител на проекта от страна на Керхер. „Предизвикателствата бяха значителни, но с помощта на нашата високотехнологична техника успяхме да възвърнем първоначалния вид на това ключово градско пространство.“, допълни той.
Цялостното почистване на обекта се осъществява с екип от 5 души в продължение на 5 пълни работни дни, два от които за подготовка и приключване на изпълнението. Целият обект се е почистен с 3,5 тона индустриална непитейна вода. Събраният боклук в края на проекта е бил повече от 80 кг. Цялостното почистване на централните части и подлеза се подготвя и съгласува с експерт по реставрация.
„Подобряването на облика на централните градски пространства е наш постоянен ангажимент. Партньорството с Керхер е пример как съвременните технологии могат да подпомогнат усилията ни за по-чиста и устойчива градска среда“, коментира кметът на община Русе Пенчо Милков.
„Това е вече седмият ни голям проект в рамките на социално-ангажираната ни програма в България и за мен е изключително вълнуващо, че този път сме в Русе – град с дух, история и сърце. Гордея се, че успяхме да върнем блясъка на един от ключовите обществени обекти тук. Това е нашият начин да благодарим на гражданите и на всички, които обичат този красив дунавски град. Вярвам, че когато обединим усилия, можем да направим средата около нас по-чиста, по-приветлива и по-красива. С този проект продължаваме нашата мисия – след София, Пловдив, Бургас, Хасково и Плевен, сега и Русе е част от нашето пътуване към една по-добра и вдъхновяваща градска среда.“, сподели Мартин Василев, управител на „Керхер“ в България.
Програмата на Керхер за опазване на културното наследство стартира през 1980 г. Оттогава насам компанията е почистила над 160 забележителности по целия свят, включително „Космическата игла“ в САЩ, статуята на Буда в Китай, Колосите на Мемнон в Египет, Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“ в Берлин, колоните на площад Свети Петър в Рим, статуята на Христос в Рио де Жанейро и скулптурите на американските президенти в планината Ръшмор. Всички дейности се осъществяват в тясно сътрудничество с реставратори и специалисти по история на изкуството, с цел да се гарантира ефективно, безопасно и устойчиво почистване на културни паметници. Българският екип на Керхер продължава активно да развива тази програма и планира нови проекти в бъдеще.
През настоящата година Керхер празнува 90 години от създаването си във Виненден, Германия и 10 години от учредяването на собствено дружество в България.
СподелиSharesThe post Керхер почисти ключово градско пространство в центъра на Русе appeared first on 360mag.
June 21, 2025
6:56 на Обиколката на Витоша: нов невероятен рекорд на Христо Цветков!
Удивителният финал на Христо Цветков на Обиколката на Витоша през 2025 г.: т 98 км за 6 часа, 56 минути и 40 секунди / снимка: Витоша 100, ФейсбукХристо Цветков разби собствения си рекорд в бягането на супермаратона Обиколката на Витоша, пробягвайки трасето от 98 км за 6 часа, 56 минути и 40 секунди. Той се е движил по преобладаващо планинския терен със средно темпо от 4:14 минути за километър.
Преди дни в интервю за „360“ Цветков даде заявка за бягане от 7 часа, но очевидно добрите условия по трасето и най-вече отличната му подготовка надминаха и собствените му очаквания. Цветков има 10 участия в състезанието, като предишното му най-добро време беше 7.39:54 ч. от 2023 г.
Общо 9 бегачи финишираха с времена под 9 часа, което само по себе си е рекорд в историята на Обиколката на Витоша.
Емил Стойнев финишира Обиколката на Витоша през 2025 г. за 3:46:56 ч. / снимка: Витоша 100, ФейсбукПредишния ден паднаха и двата рекорда при колоездачите: Йоана Вълканова завърши за 5.03:52 ч. (при средна скорост от 19,5 км/ч), а при мъжете първи стана Емил Стойнев с време 3.46:56 ч. (26,1 км/ч). Той подобри предишното най-добро време на Александър Алексиев – 3.55:44 ч. от 2019 г., а Йоана подобри собствения си рекорд от от 2024 г. от 5.04:28 ч.
Андриан Кърпанов подобри рекорда на дуатлон на Обиколката на Витоша / снимка: Витоша 100, ФейсбукНов рекорд направи и Андриан Кърпанов в дуатлона с общо време от 12.58:56 ч. (колоездене – 4.15:59 и бягане – 08:42:58).
Вижте още: Два рекорда излъчи 40-ото издание на Обиколката на Витоша
СподелиSharesThe post 6:56 на Обиколката на Витоша: нов невероятен рекорд на Христо Цветков! appeared first on 360mag.
June 19, 2025
Инвестиция в бъдещето на спорта и общността: Пиринско дарява 35 000 лв. на ФК Пирин
„Пиринско“, част от портфолиото на Карлсберг България, обяви дарение от 35 000 лева в подкрепа на Футболен клуб „Пирин“ . Безвъзмездната подкрепа ще подпомогне дейността на клуба, включително оперативни разходи, екипировка и участие в състезания.
„Бизнесът има все по-важна роля в развитието на местните общности. Една от най-вдъхновяващите форми на корпоративна социална отговорност е подкрепата на футбола, защото спорта ни дава повод да прекарваме пълноценно време заедно,“ каза Красимир Лазаров, Директор Продажби в Карлсберг България.
“Подкрепата от 35 000лв за Футболен Клуб Пирин не е просто финансова помощ — то е дългосрочна инвестиция в здравето, духа и обединението на хората“, допълни Светослав Дяков, Изпълнителен Директор на ФК „Пирин“.
Местният бизнес се присъединява към инициативата- 100 търговски обекта ще се включат в кампания за събиране на капачки от бира «Пиринско», а за всяка пълна кутия най-лоялните им клиенти ще получат двойни покани за благотворителен мач в края на юли.
В Карлсберг вярват, че инвестицията в хората и общностите, в които работим, е в основата на успеха на всяка компания. Затова и в ерата на дигитализацията, когато хората прекарват все повече време пред екраните, те подкрепят организации и каузи, които ни събират заедно, далеч от устройствата ни.
Партньорството с ФК „Пирин“ е част от участието на компанията в културната програма на Община Благоевград.
СподелиSharesThe post Инвестиция в бъдещето на спорта и общността: Пиринско дарява 35 000 лв. на ФК Пирин appeared first on 360mag.
Хирому Инада – най-възрастният човек, завършил Ironman
снимка: Kenta Onoguchi via Runners ConnectНикога не е късно да станеш шампион – това доказва настоящата история. В съвременния свят все по-често се появяват хора, които пренаписват правилата. Хора, които доказват, че цифрите в личната карта не могат да определят границите на духа и волята.
На 13 октомври 2018 г., Хирому Инада (Hiromu Inada) се превръща в най-възрастния човек в историята, официално завършил пълна Ironman дистанция – 3,86 км плуване, 180 км колоездене и 42,2 км бягане – в рамките на изисквания лимит от 17 часа на Световното първенство в Кона, Хавай. На възраст 85 години и 328 дни, той финишира за 16 часа, 53 минути и 49 секунди. Постижението му е вписано в Книгата на рекордите на Гинес и се превръща в символ на човешката воля и издръжливост.
Пътят му до успехаХирому Инада е роден на 19 ноември 1932 г. Започва да се занимава със спорт едва след пенсионирането си – на 60 години, когато се записва на курсове по плуване. Вместо да се оттегли в заслужена почивка, както правят мнозина на тази възраст, той поема в обратната посока – към най-трудното еднодневно спортно изпитание в света. Постепенно преминава към триатлон и участва в първото си състезание, когато е на 70 години.
През 2012 г., на 80-годишна възраст, Инада успешно завършва първия си Ironman в Кона за 15 часа и 38 минути – впечатляващ резултат за новак в тази възрастова група (80–84 години). Плуването му отнема 1. 51 ч., колоезденето – 8 .02 ч., маратонската дистанция пробягва за 6.28 ч. и има 31 минути в транзишън зоните (преходните зони между дисциплините).
Вижте още: „Атлети без възраст“: Хариет Андерсън
Провал и триумфПрез 2015 г. той отново участва в Кона, но приближавайки се до финиша, изпуска само с 5 секунди границата за финиширане от 17 часа. Въпреки че преминава линията, не е признат за официално завършил. Това обаче не го обезсърчава – напротив. Инада се завръща на стартовата линия с още по-голяма решителност.
На 13 октомври 2018 г., той отново е в Кона – с още по-силна воля и усъвършенствана стратегия. Успява да завърши цялата дистанция за 16:53:49 (този път спазва лимита) и става най-възрастният човек в историята на състезанието, финиширал успешно.
Вижте още: 103-годишна лекоатлетка поставя световни рекорди
Рекорд и след 90Историята му не спира дотук. През юни 2025 г., на 92 години, Инада участва в Ironman 70.3 Cairns (1,9 км плуване, 90,1 км колоездене, 21,1 км бягане) и завършва за 10 часа, 11 минути и 23 секунди – нов рекорд за най-възрастен участник, завършил този формат. Това показва, че той не просто е постигнал нещо велико – той го поддържа и развива във времето.
Той има сходна спортна кариера с тази на сестра Мадона Бъдър – „Желязната монахиня“, започнала да се занимава със спорт на 48 години. През 2012 г., на 82 г. и 33 дни, тя завършва Subaru Ironman Canada за 16:32:00 ч., като става най-възрастната жена, успешно преминала Ironman – постижение, също записано в Guinness.
Вижте още: На 92 години Желязната монахиня все още завършва триатлони
Вижте рубриката за Вдъхновяващи атлети без възрастСподелиSharesThe post Хирому Инада – най-възрастният човек, завършил Ironman appeared first on 360mag.
Списание 360's Blog

