Списание 360's Blog, page 22

Да се гмурнеш в дълбокото с Мартин Василев

СподелиShares снимка: Личен архив

Не всеки ден срещаш човек, който с еднаква лекота се гмурка на метри под водата, управлява двуместен самолет и едновременно с това ръководи успешно местния офис на световен бранд. Мартин Василев основава представителството на „Керхер“ в България през 2010 г., започвайки от нулата. Днес, петнадесет години по-късно, зад гърба му стоят не само стабилно развита компания, но и солиден списък с екстремни преживявания. Потърсихме го за разговор, за да разберем какво е общото между дълбоководното гмуркане и взимането на бизнес решения, говорим за дисциплина, интуиция, риск и за удоволствието да си „в играта“ – и под водата, и в света на бизнеса.

Откога се занимавате с гмуркане? Какво Ви вдъхнови? Как започнахте?

Започнах да се гмуркам преди около 8 години. Любопитството ми бе провокирано от факта, че 70% от земната площ всъщност са океани и морета. Така осъзнаваме, че има много повече неща, които не сме изследвали и не сме ги разгадали, отколкото е останалият свят. И аз, като един заклет пътешественик, който съм обиколил много държави в цялото земно кълбо, гмуркането ми позволява да вляза в една нова и необятна среда. Това е истинско предизвикателство.

снимка: Камелия Василева

Започнах с дайвинга, повлиян от мой много близък приятел. Всъщност това е моят кум, който започна да се занимава с гмуркане 3-4 години преди мен. Той ни подхвърли идеята, че гмуркането е много интересно и мога да опитам. След като станахме водолази със съпругата ми, бързо го задминахме по брой гмуркания и дестинации. Може да се каже, че водата ни влезе в кръвта.

А от кога работите в Karcher? Какво Ви вдъхнови? Как започнахте?

Работя в Керхер от края на 2010 г. Малко известен факт е, че кандидатствах по обява във вестник. Самата марка я познавам от много отдавна. Привлече ме възможността да започна нещо ново и да го развия от нулата. Това би ми позволило, ако проектът е успешен – да видя плодовете на моите усилия и работа. Започнах работа сам с 5000 евро кеш начален капитал, без офис, без банкови сметки, но с много желание и мотивация. Малко след това открихме търговското представителство в България, после банкови сметки, наехме един апартамент в центъра на София за офис. С помощ от колегите от Австрия закупихме кола и тогава започна едно безкрайно пътуване за мен в страната – изминах 70 000 км за една година, спирайки във всяка една точка, почуквайки на всяка една врата, за да споделя, че Керхер вече има представителство в България и е на разположение да помагаме в развитието на бизнеса.

снимка: Камелия Василева

Дайвингът се подчинява на строго определени правила, които трябва да се спазват, за да бъде то безопасно. Едно от основните правила е никога да не се гмуркаш сам. Този спорт винаги се практикува с приятел или сте в група от водолази, така че при необходимост да дадеш и да получиш помощ/подкрепа от човека до теб. Гмуркайки се в непознати води задължително имаш местен гид или човек, познаващ подводната среда. По този начин свеждаш рисковете от непредвидени ситуации до минимум. Изпадайки в динамична ситуация, човекът с опит помага на останалите.

Вижте още: Керхер почисти „Земеделската чешма“ в Плевен

снимка: Камелия ВасилеваИма ли умение, придобито от гмуркането – като контрол над дишането, наблюдателност или търпение, което да прилагате в напрегнати ситуации в работното ежедневие?

Много от неопитните водолази по една или друга причина изпадат в ситуация на паник атака – искаш неистово да махнеш всичко от теб и да излезеш на повърхността, което е най-рискованото действие, което можеш да направиш под водата. В такава ситуация трябва да успокоиш дишането, да дадеш знак на човека до теб, че имаш проблем и с общи усилия, спокойно да се излезе от конкретната ситуация.
Тези практики могат да са полезни и в работната среда.

Какви качества търсите в хората около вас – както под водата, така и в бизнес екипа?

Няколко пъти бих повторил „хора“. Хора, на които мога да разчитам. Хора, които могат да взимат решения в кризисни ситуации. Хора, които работят в екип.

снимка: Камелия ВасилеваКакво, според вас, е по-страшно: да скочиш в непознати води или да поемеш отговорността за трудни бизнес решения?

В непознати води съм скачал неведнъж, не е страшно, просто бързо трябва да се адаптираш към средата, поради което нямам проблем с поемането на отговорността при трудни бизнес решения.

Вижте още: Керхер почисти емблематичната чешма в градинката „Кристал“ в София

Кога за последно ви се наложи да се „гмурнете в дълбокото“ в бизнеса?

По време на пандемията. Тогава трябваше да взема бързи решения за бизнеса, модела, хората в екипа и да пренастроим работата на компанията в абсолютно нова и непозната среда.

снимка: Камелия ВасилеваИма ли прилика между подготовката за едно гмуркане и стартирането на нов бизнес проект?

Всяко едно гмуркане стартира с по-конкретни правила, с оглед на неговата безопасност. Поради същата причина успехът на един нов бизнес проект зависи от подготовката и съблюдаването на конкретни принципи и отговорности, както и правила за действие в конкретната ситуация.

Пробвали ли сте други екстремни спортове? Има ли такива, които искате да опитате и привличат интерес ви?

Карам ски, уиндсърфингът също не ми е чужд, летял съм с хидро-мотоделтаплан, управлявал съм двуместен самолет. Бих желал да се науча да управлявам хеликоптер. Спортните автомобили също са ми страст.

снимка: Камелия ВасилеваКое е най-ценното нещо, което научихте за себе си под водата?

Че не се паникьосвам в кризисна ситуация и че разчитам на човека/хората до мен.

А като част от екипа на Karcher?

Както и под водата, така и над нея ми се е налагало много пъти да броя до 10, но търпението винаги си е заслужавало.

Вижте още: Керхер почисти ключово градско пространство в центъра на Русе

СподелиShares

The post Да се гмурнеш в дълбокото с Мартин Василев appeared first on 360mag.

За първото изкачване на Ð²Ñ€ÑŠÑ Ð•Ð»-тепе (Ð’Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ½)

СподелиShares Върховете Ел-тепе и Кутела / Пощенска картичка от 1946 г. Издание на Григор Пасков/Издание на Бр. Шарлакови (източник: lostfoundmemories.wordpress.com)

Когато през 1878 г. България официално отхвърли 5-вековното османско иго, тя не получава своята пълна територия, която е имала преди заробването ѝ. Тогава, според решението на Санстефанския мирен договор, страната ни е разделена на три части. Княжество България със столица Велико Търново, Източна Румелия – столица Пловдив и трета част, която изцяло си остава в пределите на поробителите. При това положение една от най-красивите ни планини Пирин изцяло остава в Турска територия и на практика никой български турист не е могъл свободно да броди из нейните предели.

Ето какво е написал по този повод един от най-добрите приятели и чест спътник на Павел Делирадев Пею Пеев. В обширната си статията „Пирин като обект на излети”, отпечатана в сп. „Български турист”, кн. 5 на 1932 г. той пише:

Пиринъ – въжделената мечта на нашите стари другари, които тъй много ни напомня и до сега маршътъ на туристите, днесъ е достояние на родния туризъмъ и място за поклонение на всички любители на природата у насъ. Нейното приказно минало, което до преди Балканската война, й създаде едно име, което след включването й в границите на България привлича ежегодно маса поклонници от всички краища на родината.

Още по-точен в оценката си е професорът по география Живко Радев, който в същата книжка под заглавие „Обликътъ на Пиринъ“ пояснява ползата от завръщането на Пирин в предишните си граници.

Това, което до 1913 год. бе мечта, мъчнодостежимъ блянъ за изследвачите и за туристите сега след включването на част от източно-македонската областъ къмъ пределите на нашето царство стана действителностъ. Тогава ние се намирахме на пределната линия на две царства – отсамъ нашата свободна България, а отвъдъ – погазена българска земя дето достъпът на чужди хора е мъченъ.

[image error]снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Както е известно, пълното освобождаване и на третата част, в която попадаше днешната Благоевградска област, в това число гр. Банско и Пирин, е освободена едва на 5 октомври 1912 г. Радостта от тази свобода по най-силен и вълнуващ начин е успял да остави за историята самият Пею К. Яворов, обръщайки се към жителите на гр. Банско със знаменателните думи:

Братя, хвърлете фесовете,
от днес сте вече свободни българи.

Пейю К. Яворов
войвода
Банско 5.Х.1912 год.

Тези слова, изписани на специален постамент, са останали за историята и се намират в двора на градската църква на гр. Банско, до паметника на великия поет. Не пропускайте случая, когато преминавате през този красив планински град, да се отбиете и в църковния двор.

Вижте още: Княз Фердинанд на връх Мусала

Получил тъй дългоочакваната свобода, още през лятото на 1914 г. Пирин става обект на особено внимание. Индивидуално, на малки или по-големи групи, най-нетърпеливите туристи побързват към привлекателната и стройна снага на Пирин. Една от по-малките групи е и тази на цар Фердинанд, който с цялото си семейство посещава не само Банско, но като запален турист предприема и по-сериозна разходка към самия връх Ел-тепе. И както прочетох на страниците на сп. „Български турист” от спомените на Лазар Икономов, в свитата на царя са били двамата му сина–престолонаследникът Борис и принц Кирил. Както се е и очаквало и при други планински преходи, царят е водил със себе си съответните специалисти – ботаници, биолози, зоолози.

снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Този път в групата са били Иван Буреш, впоследствие виден наш академик и Константин Байкушев, бъдещият откривател на най-старото иглолистно дърво у нас. По това време в Пирин никъде не е имало място за подслон, поради което на поляната, където днес са двете хижи Бъндерица – новата и старата, всички пренощуват в специално носените палатки.

Вижте още: Историята на хижа „Бъндерица“

На следващия ден 28 юни 1914 г. при хубаво време царят, синовете му и двамата специалисти предприемат смел преход, до езерата и по описанието на Лазар Икономов „Направили възлаз и до върха „Елъ-Тепе”.

[image error] снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Авторът на това съобщение не споменава точно кои са стигнали до върха, но в друго съобщение, отбелязано от проф. Васил Захариев пак в списание „Български турист”, кн. 9-10 на 1938 г. под заглавие „По стъпките на първия български турист” стр. 989-201, четем:

Царъ Борисъ още от малък е опознал нашата земя. Той е изкачвалъ легендарния Пиринъ, наскоро след като бленуваната въ нашия туристически химъ планина влезе в пределите на българското царство. Още презъ 1914 г. на 28 юний, заедно с царя-отецъ и князъ Кирилъ, придружаванъ отъ няколко естественици, направилъ първото си изкачване на Елъ-Тепе. Цели две седмици са били посветени на обикаляне и проучване на Пиринъ, непознатъ до този моментъ на нашите туристи. Освенъ Елъ-тепенския дялъ, изследвани са били Банскиятъ Суходолъ, Газей, Мангъръ-тепе, Моминъ дворъ, Папазъ гьолъ и др.

От това, което намерих в пожълтелите страници на двете туристически издания „Български турист” и „Млад турист”, за себе си открих първото точно описано и документирано изкачване на вр. Елъ-тепе /Вихрен/. И то е на 28 юни 1914 година от участниците в царската природонаучна експедиция, където от две места точно са споменати имената на цар Фединанд, на синовете му Борис и Кирил, както и на бъдещия академик Иван Буреш и Константин Байкушев – човекът, който откри и разчете годините на най-старото иглолистно дърво в България.

Вижте още: Историята на хижа „Бъндерица“

Ако някой знае имената, датите и обстоятелствата за по-раншно изкачване на пиринския първенец, нека се обади. С радост ще подменим това, което току-що прочетохте.

Написах горните редове, защото гърците знаят много за първите хора, изкачили техния първенец Митикас. Изпълнили са с много снимки от това паметно и историческо изкачване и двете столови на приземния етаж на хижа „Агапитос Спилиос”. Словенците дори са увековечили първото изкачване на техния Триглав с огромен паметник-бюст на тримата си сънародници, намерили път към 2864-метровия си първенец.
А да сте видели нещо по стените на нашите хижи за Мусала, първенецът не само на България, но и на Балканите, или пък за връх Вихрен, третият по височина пак на Балканите?…

доц. Сандю Бешев

Вижте всички статии на доц. Бешев на нашия сайт.СподелиShares

The post За първото изкачване на връх Ел-тепе (Вихрен) appeared first on 360mag.

За първото изкачване на връх Ел-тепе (Вихрен)

СподелиShares Върховете Ел-тепе и Кутела / Пощенска картичка от 1946 г. Издание на Григор Пасков/Издание на Бр. Шарлакови (източник: lostfoundmemories.wordpress.com)

Когато през 1878 г. България официално отхвърли 5-вековното османско иго, тя не получава своята пълна територия, която е имала преди заробването ѝ. Тогава, според решението на Санстефанския мирен договор, страната ни е разделена на три части. Княжество България със столица Велико Търново, Източна Румелия – столица Пловдив и трета част, която изцяло си остава в пределите на поробителите. При това положение една от най-красивите ни планини Пирин изцяло остава в Турска територия и на практика никой български турист не е могъл свободно да броди из нейните предели.

Ето какво е написал по този повод един от най-добрите приятели и чест спътник на Павел Делирадев Пею Пеев. В обширната си статията „Пирин като обект на излети”, отпечатана в сп. „Български турист”, кн. 5 на 1932 г. той пише:

Пиринъ – въжделената мечта на нашите стари другари, които тъй много ни напомня и до сега маршътъ на туристите, днесъ е достояние на родния туризъмъ и място за поклонение на всички любители на природата у насъ. Нейното приказно минало, което до преди Балканската война, й създаде едно име, което след включването й в границите на България привлича ежегодно маса поклонници от всички краища на родината.

Още по-точен в оценката си е професорът по география Живко Радев, който в същата книжка под заглавие „Обликътъ на Пиринъ“ пояснява ползата от завръщането на Пирин в предишните си граници.

Това, което до 1913 год. бе мечта, мъчнодостежимъ блянъ за изследвачите и за туристите сега след включването на част от източно-македонската областъ къмъ пределите на нашето царство стана действителностъ. Тогава ние се намирахме на пределната линия на две царства – отсамъ нашата свободна България, а отвъдъ – погазена българска земя дето достъпът на чужди хора е мъченъ.

снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Както е известно, пълното освобождаване и на третата част, в която попадаше днешната Благоевградска област, в това число гр. Банско и Пирин, е освободена едва на 5 октомври 1912 г. Радостта от тази свобода по най-силен и вълнуващ начин е успял да остави за историята самият Пею К. Яворов, обръщайки се към жителите на гр. Банско със знаменателните думи:

Братя, хвърлете фесовете,
от днес сте вече свободни българи.

Пейю К. Яворов
войвода
Банско 5.Х.1912 год.

Тези слова, изписани на специален постамент, са останали за историята и се намират в двора на градската църква на гр. Банско, до паметника на великия поет. Не пропускайте случая, когато преминавате през този красив планински град, да се отбиете и в църковния двор.

Вижте още: Княз Фердинанд на връх Мусала

Получил тъй дългоочакваната свобода, още през лятото на 1914 г. Пирин става обект на особено внимание. Индивидуално, на малки или по-големи групи, най-нетърпеливите туристи побързват към привлекателната и стройна снага на Пирин. Една от по-малките групи е и тази на цар Фердинанд, който с цялото си семейство посещава не само Банско, но като запален турист предприема и по-сериозна разходка към самия връх Ел-тепе. И както прочетох на страниците на сп. „Български турист” от спомените на Лазар Икономов, в свитата на царя са били двамата му сина–престолонаследникът Борис и принц Кирил. Както се е и очаквало и при други планински преходи, царят е водил със себе си съответните специалисти – ботаници, биолози, зоолози.

снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Този път в групата са били Иван Буреш, впоследствие виден наш академик и Константин Байкушев, бъдещият откривател на най-старото иглолистно дърво у нас. По това време в Пирин никъде не е имало място за подслон, поради което на поляната, където днес са двете хижи Бъндерица – новата и старата, всички пренощуват в специално носените палатки.

Вижте още: Историята на хижа „Бъндерица“

На следващия ден 28 юни 1914 г. при хубаво време царят, синовете му и двамата специалисти предприемат смел преход, до езерата и по описанието на Лазар Икономов „Направили възлаз и до върха „Елъ-Тепе”.

снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Авторът на това съобщение не споменава точно кои са стигнали до върха, но в друго съобщение, отбелязано от проф. Васил Захариев пак в списание „Български турист”, кн. 9-10 на 1938 г. под заглавие „По стъпките на първия български турист” стр. 989-201, четем:

Царъ Борисъ още от малък е опознал нашата земя. Той е изкачвалъ легендарния Пиринъ, наскоро след като бленуваната въ нашия туристически химъ планина влезе в пределите на българското царство. Още презъ 1914 г. на 28 юний, заедно с царя-отецъ и князъ Кирилъ, придружаванъ отъ няколко естественици, направилъ първото си изкачване на Елъ-Тепе. Цели две седмици са били посветени на обикаляне и проучване на Пиринъ, непознатъ до този моментъ на нашите туристи. Освенъ Елъ-тепенския дялъ, изследвани са били Банскиятъ Суходолъ, Газей, Мангъръ-тепе, Моминъ дворъ, Папазъ гьолъ и др.

От това, което намерих в пожълтелите страници на двете туристически издания „Български турист” и „Млад турист”, за себе си открих първото точно описано и документирано изкачване на вр. Елъ-тепе /Вихрен/. И то е на 28 юни 1914 година от участниците в царската природонаучна експедиция, където от две места точно са споменати имената на цар Фединанд, на синовете му Борис и Кирил, както и на бъдещия академик Иван Буреш и Константин Байкушев – човекът, който откри и разчете годините на най-старото иглолистно дърво в България.

Вижте още: Историята на хижа „Бъндерица“

Ако някой знае имената, датите и обстоятелствата за по-раншно изкачване на пиринския първенец, нека се обади. С радост ще подменим това, което току-що прочетохте.

Написах горните редове, защото гърците знаят много за първите хора, изкачили техния първенец Митикас. Изпълнили са с много снимки от това паметно и историческо изкачване и двете столови на приземния етаж на хижа „Агапитос Спилиос”. Словенците дори са увековечили първото изкачване на техния Триглав с огромен паметник-бюст на тримата си сънародници, намерили път към 2864-метровия си първенец.
А да сте видели нещо по стените на нашите хижи за Мусала, първенецът не само на България, но и на Балканите, или пък за връх Вихрен, третият по височина пак на Балканите?…

доц. Сандю Бешев

Вижте всички статии на доц. Бешев на нашия сайт.СподелиShares

The post За първото изкачване на връх Ел-тепе (Вихрен) appeared first on 360mag.

Витоша прие едно от най-трудните и интересни ендуро състезания през уикенда

СподелиShares

В „Домашната“ за софиянци планина на 21-22 юни се проведе 11-ото поредно издание на едно от най-трудните и интересни състезания по планинско колоездене в България и региона – Витоша Home Mountain Enduro.

Събитието бе част от календара на Столична Община и фондация София Европейска Столица на Спорта и за поредна година предизвика някои от най-добрите родни състезатели, както и няколко международни представители от Турция.

Кристиян Димитров

Тази година организаторите бяха заложили на по-стегнат формат на състезанието и трасета, по които участниците мериха сили, бяха разположени само в района на Алеко и лифтовете Витошко лале 1 и 2 и имаше по-малко трансферни отсечки, за сметка на интензивни и изпълнени с интересни препятствия състезателни етапи.

Участниците в надпреварата трябваше да се справят с 4 различни състезателни отсечки, които бяха много интересни и предизвикателни, включваха в себе си множество стръмни участъци, корени, камъни, скокове, остри завои и други интересни елементи, които успяха да затруднят дори и най-опитните колоездачи.

Победители младежи – Стамен Марков, Кристиян Димитров, Кристиан Велков 

Най-добро време, сред всички състезатели, успя да постигне държавния шампион в дисциплина спускане в категория 17-18 годишни за 2025-а година – Стамен Марков от хлуб Хоталич-Севлиево. Той даде най-добро време в 2 от етапите, а общото му време от всички 4 отсечки е 15:9.25 мин. Втори след него при юношите, с 5 секунди и 76 стотни разлика, се класира Кристиян Димитров от Райдърс Юнайтед, който след технически проблем във финалния етап загуби шансовете си за златния медал в състезанието. Трети в категорията се класира Кристиан Велков от клуб MSM.

Победителите при мъжете

При мъжете първото място на почетната стълбичка зае Асен Стратиев от клуб Свободно Измерение – Златица, с общо време 15:11.43 мин.. На второто и третото стъпало до него се наредиха двама представители на клуб Райдърс Юнайтед – Симеон Дулевски и Стоян Върбанов.

При дамите първо място зае националната ни шампионка в спускането Деница Тошева, а в категориите на ветераните над 35 и 45 години, призовите места завоюваха Тодор Гочев и Бойко Иванов от Rolling Bears.

Симеон Дулевски

В състезанието участваха също колоездачи с електрически велосипеди, за които имаше обособена специална EMTB категория. Те трябваше да се справят с три от етапите за останалите + специален силов етап за изкачване. Златото завоюва Иво Иванов от Rolling Bears с общо време от 16:22.13 и преднина от над 1 минута пред останалите. Събитието се проведе с подкрепата на Витоша ски, Ред Бул, Керхер България, магазини Байк Център, Maxxis, Moto-pfohe rent-a car, Стената и други!

Междувременно сезона на Витоша тече с пълна сила, като всеки уикенд за туристи и колоездачи работят лифтове Витошко лале 1 и 2, с които можете лесно и бързо да достигнете до множество разнообразни туристически и вело маршрути в района, а разходката до Черни връх отнема около 45 минути. Повече информация за актуалната метеорологична обстановка и отворените в реално време съоръжения следете на www.vitoshaski.com

СподелиShares

The post Витоша прие едно от най-трудните и интересни ендуро състезания през уикенда appeared first on 360mag.

Витоша прие едно от най-трудните и интересни ендуро състезания през уикенда

СподелиShares

В „Домашната“ за софиянци планина на 21-22 юни се проведе 11-ото поредно издание на едно от най-трудните и интересни състезания по планинско колоездене в България и региона – Витоша Home Mountain Enduro.

Събитието бе част от календара на Столична Община и фондация София Европейска Столица на Спорта и за поредна година предизвика някои от най-добрите родни състезатели, както и няколко международни представители от Турция.

Кристиян Димитров

Тази година организаторите бяха заложили на по-стегнат формат на състезанието и трасета, по които участниците мериха сили, бяха разположени само в района на Алеко и лифтовете Витошко лале 1 и 2 и имаше по-малко трансферни отсечки, за сметка на интензивни и изпълнени с интересни препятствия състезателни етапи.

Участниците в надпреварата трябваше да се справят с 4 различни състезателни отсечки, които бяха много интересни и предизвикателни, включваха в себе си множество стръмни участъци, корени, камъни, скокове, остри завои и други интересни елементи, които успяха да затруднят дори и най-опитните колоездачи.

Победители младежи – Стамен Марков, Кристиян Димитров, Кристиан Велков 

Най-добро време, сред всички състезатели, успя да постигне държавния шампион в дисциплина спускане в категория 17-18 годишни за 2025-а година – Стамен Марков от хлуб Хоталич-Севлиево. Той даде най-добро време в 2 от етапите, а общото му време от всички 4 отсечки е 15:9.25 мин. Втори след него при юношите, с 5 секунди и 76 стотни разлика, се класира Кристиян Димитров от Райдърс Юнайтед, който след технически проблем във финалния етап загуби шансовете си за златния медал в състезанието. Трети в категорията се класира Кристиан Велков от клуб MSM.

Победителите при мъжете

При мъжете първото място на почетната стълбичка зае Асен Стратиев от клуб Свободно Измерение – Златица, с общо време 15:11.43 мин.. На второто и третото стъпало до него се наредиха двама представители на клуб Райдърс Юнайтед – Симеон Дулевски и Стоян Върбанов.

При дамите първо място зае националната ни шампионка в спускането Деница Тошева, а в категориите на ветераните над 35 и 45 години, призовите места завоюваха Тодор Гочев и Бойко Иванов от Rolling Bears.

Симеон Дулевски

В състезанието участваха също колоездачи с електрически велосипеди, за които имаше обособена специална EMTB категория. Те трябваше да се справят с три от етапите за останалите + специален силов етап за изкачване. Златото завоюва Иво Иванов от Rolling Bears с общо време от 16:22.13 и преднина от над 1 минута пред останалите. Събитието се проведе с подкрепата на Витоша ски, Ред Бул, Керхер България, магазини Байк Център, Maxxis, Moto-pfohe rent-a car, Стената и други!

Междувременно сезона на Витоша тече с пълна сила, като всеки уикенд за туристи и колоездачи работят лифтове Витошко лале 1 и 2, с които можете лесно и бързо да достигнете до множество разнообразни туристически и вело маршрути в района, а разходката до Черни връх отнема около 45 минути. Повече информация за актуалната метеорологична обстановка и отворените в реално време съоръжения следете на www.vitoshaski.com

СподелиShares

The post Витоша прие едно от най-трудните и интересни ендуро състезания през уикенда appeared first on 360mag.

Планинарска екипировка: еволюция на пикела

СподелиShares Екипировката на F. J. Hugi през 1820 г. (сн.: Clarke Historical Museum)

Малко предмети в алпинизма носят толкова символика и история, колкото пикелът. Прост на пръв поглед инструмент – метална дръжка със закрепено острие, а всъщност цяла епоха, събрана на едно място. От времената на дървените тояги с остър шип, до прецизните извивки на детайла в наши дни – историята на пикела отразява не само напредъка на технологиите, но и променящото се лице на самия алпинизъм.

В зората на XIX век, алпинистите са използвали дълги щеки от дърво, често наричани алпенщок. Те често са имали шип в край и са служели за подсигуряване при слизане, а впоследствие са имали и прикрепено желязно острие за сечене на стъпала в лед. През 1840-те се появява и първата идея за комбиниран инструмент – с дръжка, кука (острие) и странична лопатка (adze – плоската, широка част от главата на пикела, използвана за изсичане на стъпала и оформяне на площадки в лед и сняг.)

Едуард Уимпър & Eволюция на пикела (снимка: Alpine Club)

Любопитен е преходът от вертикалната към хоризонталната лопатка. Ако се вгледаме в прочутия портрет на Едуард Уимпър – покорител на Матерхорн – ще забележим, че въпреки новаторския му дух, пикелът в ръката му все още е с вертикална лопатка. Скоро обаче именно хоризонталната форма се налага като по-функционална – и остава такава и до днес.

През десетилетията между края на XIX и средата на XX век дизайнът на пикела се запазва почти непроменен. Дръжките са били над метър дълги – за да служат и като туристическа тояга – а главата се изработва чрез ръчно коване или щамповъчна машина. Американската марка Abercrombie & Fitch дори предлага отделни мъжки и дамски модели, а в каталога им от 1916 г. може да се види не само пикел, но и ранен прототип на алпийска седалка, наречена Life or Rope Belt.

Вижте още: (Р)еволюция на планинарската екипировка

Алпинисти през 1911 г. (снимка: bigwallgear.соm)

Промените започват да се случват през 40-те години на XX век, когато алпинисти като Кенет Хендерсън препоръчват съкращаване на дръжките до едва 38 сантиметра. Причината? Все повече хора използват пикела не като основен инструмент за лед, а като помощно средство по време на достъп до скални маршрути. По-късите модели се побират удобно в раница и не пречат при катерене – една промяна, която предвещава бъдещето на многофункционалните и компактни модели.

Вижте още: Алпенщок: гегата, прародител на пикела

снимка: bigwallgear.соm

Същевременно се развива и осигуряването върху лед. Ледените клинове от 1930-те представляват обикновени плоски парчета стомана, забивани с чук в твърд глетчерен лед. Някои модели се появяват с назъбвания или отместени уши, целящи по-добро задържане, но въпреки това остават далеч от надеждността на съвременните винтове. Един цитат от 1930 г. например препоръчва клиновете да се изработват от ковано желязо – „нито прекалено меко, нито прекалено чупливо“.

Истинската революция идва през 70-те години. Докато някои още се качват с дълги пикели и котки с четири зъба, други – като шотландците – вече забиват къси и рязко извити инструменти с агресивна геометрия. Появява се култовият Terrordactyl – с остър, наклонен на 45 градуса връх, подходящ за директно забиване в стръмен лед. Този нов стил, наречен „piolet traction“, позволява катерене с два инструмента и тежест на ръцете, а не на краката – началото на съвременното ледено и миксово катерене.

Вижте още: Професията планински водач: Историята на първите

Шотландският пикел Terrordactyl / снимка: Scottish Mountain Heritage Collection

През 80-те и 90-те усъвършенстването продължава. Главите на пикелите вече се разглобяват и сменят, остриетата се адаптират според маршрута, а дръжките добиват извити, ергономични форми. Марки като Grivel и Charlet Moser налагат нови стандарти с инструменти, които изглеждат по-скоро като хирургически инструменти.

Днес изборът на пикел е като избор на вино – зависи от вкуса, стила, мястото и… философията. Има модели за класически алпинизъм, за стръмен лед, за dry tooling, за състезания. Остриетата са от хром-молибденова стомана, дръжките – кухи, а теглото – максимално редуцирано. Пикелът вече не е просто средство за оцеляване. Той е израз на техника, майсторство и разбиране за вертикалния свят.

Вижте още: Професията планински водач: Трудният път до наши дни

СподелиShares

The post Планинарска екипировка: еволюция на пикела appeared first on 360mag.

Керхер почисти ключово градско пространство в центъра на Русе

СподелиShares

Керхер възстанови блясъка на централната част на гр. Русе и подлеза при основното кръгово движение в града с иновативна и щадяща природата технология. Един от централните обекти в сърцето на дунавския град, където на ден минават хиляди пешеходци, бе старателно почистен и освежен от професионалния екип на Керхер България. Впечатляващият проект е реализиран в тясно сътрудничество с Община Русе, като демонстрира силата на модерните, устойчиви и екологично отговорни технологии.

За почистването са използвани високоефективни машини от най-ново поколение: мощна професионална водоструйка с функция за загряване на вода и индустриална смукачка. Централна роля изиграва иновативната eco!booster дюза, която допринася за значително намаляване на водния разход и съкращаване на времето за обработка на замърсяванията, без компромис с качеството и ефективността.

„Избрахме щадящ, неагресивен и изцяло екологичен метод на почистване. Комбинацията от гореща пара и високо налягане ни позволи да отстраним дълбоко проникналите замърсявания и упорити графити, без да използваме химикали и без да увредим повърхностите“, обясни Христо Мамаров, ръководител на проекта от страна на Керхер. „Предизвикателствата бяха значителни, но с помощта на нашата високотехнологична техника успяхме да възвърнем първоначалния вид на това ключово градско пространство.“, допълни той.

Цялостното почистване на обекта се осъществява с екип от 5 души в продължение на 5 пълни работни дни, два от които за подготовка и приключване на изпълнението. Целият обект се е почистен с 3,5 тона индустриална непитейна вода. Събраният боклук в края на проекта е бил повече от 80 кг. Цялостното почистване на централните части и подлеза се подготвя и съгласува с експерт по реставрация.

„Подобряването на облика на централните градски пространства е наш постоянен ангажимент. Партньорството с Керхер е пример как съвременните технологии могат да подпомогнат усилията ни за по-чиста и устойчива градска среда“, коментира кметът на община Русе Пенчо Милков.

„Това е вече седмият ни голям проект в рамките на социално-ангажираната ни програма в България и за мен е изключително вълнуващо, че този път сме в Русе – град с дух, история и сърце. Гордея се, че успяхме да върнем блясъка на един от ключовите обществени обекти тук. Това е нашият начин да благодарим на гражданите и на всички, които обичат този красив дунавски град. Вярвам, че когато обединим усилия, можем да направим средата около нас по-чиста, по-приветлива и по-красива. С този проект продължаваме нашата мисия – след София, Пловдив, Бургас, Хасково и Плевен, сега и Русе е част от нашето пътуване към една по-добра и вдъхновяваща градска среда.“, сподели Мартин Василев, управител на „Керхер“ в България.

Програмата на Керхер за опазване на културното наследство стартира през 1980 г. Оттогава насам компанията е почистила над 160 забележителности по целия свят, включително „Космическата игла“ в САЩ, статуята на Буда в Китай, Колосите на Мемнон в Египет, Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“ в Берлин, колоните на площад Свети Петър в Рим, статуята на Христос в Рио де Жанейро и скулптурите на американските президенти в планината Ръшмор. Всички дейности се осъществяват в тясно сътрудничество с реставратори и специалисти по история на изкуството, с цел да се гарантира ефективно, безопасно и устойчиво почистване на културни паметници. Българският екип на Керхер продължава активно да развива тази програма и планира нови проекти в бъдеще.

През настоящата година Керхер празнува 90 години от създаването си във Виненден, Германия и 10 години от учредяването на собствено дружество в България.

СподелиShares

The post Керхер почисти ключово градско пространство в центъра на Русе appeared first on 360mag.

6:56 на Обиколката на Витоша: нов невероятен рекорд на Христо Цветков!

СподелиShares

 

Удивителният финал на Христо Цветков на Обиколката на Витоша през 2025 г.: т 98 км за 6 часа, 56 минути и 40 секунди / снимка: Витоша 100, Фейсбук

Христо Цветков разби собствения си рекорд в бягането на супермаратона Обиколката на Витоша, пробягвайки трасето от 98 км за 6 часа, 56 минути и 40 секунди. Той се е движил по преобладаващо планинския терен със средно темпо от 4:14 минути за километър.

Преди дни в интервю за „360“ Цветков даде заявка за бягане от 7 часа, но очевидно добрите условия по трасето и най-вече отличната му подготовка надминаха и собствените му очаквания. Цветков има 10 участия в състезанието, като предишното му най-добро време беше 7.39:54 ч. от 2023 г.

Общо 9 бегачи финишираха с времена под 9 часа, което само по себе си е рекорд в историята на Обиколката на Витоша.

Емил Стойнев финишира Обиколката на Витоша през 2025 г. за 3:46:56 ч. / снимка: Витоша 100, Фейсбук

Предишния ден паднаха и двата рекорда при колоездачите: Йоана Вълканова завърши за 5.03:52 ч. (при средна скорост от 19,5 км/ч), а при мъжете първи стана Емил Стойнев с време 3.46:56 ч. (26,1 км/ч). Той подобри предишното най-добро време на Александър Алексиев – 3.55:44 ч. от 2019 г., а Йоана подобри собствения си рекорд от от 2024 г. от 5.04:28 ч.

Андриан Кърпанов подобри рекорда на дуатлон на Обиколката на Витоша / снимка: Витоша 100, Фейсбук

Нов рекорд направи и Андриан Кърпанов в дуатлона с общо време от 12.58:56 ч. (колоездене – 4.15:59 и бягане – 08:42:58).

Вижте още: Два рекорда излъчи 40-ото издание на Обиколката на Витоша

СподелиShares

The post 6:56 на Обиколката на Витоша: нов невероятен рекорд на Христо Цветков! appeared first on 360mag.

Инвестиция в бъдещето на спорта и общността: Пиринско дарява 35 000 лв. на ФК Пирин

СподелиShares

„Пиринско“, част от портфолиото на Карлсберг България, обяви дарение от 35 000 лева в подкрепа на Футболен клуб „Пирин“ . Безвъзмездната подкрепа ще подпомогне дейността на клуба, включително оперативни разходи, екипировка и участие в състезания.

„Бизнесът има все по-важна роля в развитието на местните общности. Една от най-вдъхновяващите форми на корпоративна социална отговорност е подкрепата на футбола, защото спорта ни дава повод да прекарваме пълноценно време заедно,“ каза Красимир Лазаров, Директор Продажби в Карлсберг България.

“Подкрепата от 35 000лв за Футболен Клуб Пирин не е просто финансова помощ — то е дългосрочна инвестиция в здравето, духа и обединението на хората“, допълни Светослав Дяков, Изпълнителен Директор на ФК „Пирин“.

Местният бизнес се присъединява към инициативата- 100 търговски обекта ще се включат в кампания за събиране на капачки от бира «Пиринско», а за всяка пълна кутия най-лоялните им клиенти ще получат двойни покани за благотворителен мач в края на юли.

В Карлсберг вярват, че инвестицията в хората и общностите, в които работим, е в основата на успеха на всяка компания. Затова и в ерата на дигитализацията, когато хората прекарват все повече време пред екраните, те подкрепят организации и каузи, които ни събират заедно, далеч от устройствата ни.

Партньорството с ФК „Пирин“ е част от участието на компанията в културната програма на Община Благоевград.

СподелиShares

The post Инвестиция в бъдещето на спорта и общността: Пиринско дарява 35 000 лв. на ФК Пирин appeared first on 360mag.

Хирому Инада – най-възрастният човек, завършил Ironman

СподелиShares снимка: Kenta Onoguchi via Runners Connect

Никога не е късно да станеш шампион – това доказва настоящата история. В съвременния свят все по-често се появяват хора, които пренаписват правилата. Хора, които доказват, че цифрите в личната карта не могат да определят границите на духа и волята.

На 13 октомври 2018 г., Хирому Инада (Hiromu Inada) се превръща в най-възрастния човек в историята, официално завършил пълна Ironman дистанция – 3,86 км плуване, 180 км колоездене и 42,2 км бягане – в рамките на изисквания лимит от 17 часа на Световното първенство в Кона, Хавай. На възраст 85 години и 328 дни, той финишира за 16 часа, 53 минути и 49 секунди. Постижението му е вписано в Книгата на рекордите на Гинес и се превръща в символ на човешката воля и издръжливост.

Пътят му до успеха

Хирому Инада е роден на 19 ноември 1932 г. Започва да се занимава със спорт едва след пенсионирането си – на 60 години, когато се записва на курсове по плуване. Вместо да се оттегли в заслужена почивка, както правят мнозина на тази възраст, той поема в обратната посока – към най-трудното еднодневно спортно изпитание в света. Постепенно преминава към триатлон и участва в първото си състезание, когато е на 70 години.

През 2012 г., на 80-годишна възраст, Инада успешно завършва първия си Ironman в Кона за 15 часа и 38 минути – впечатляващ резултат за новак в тази възрастова група (80–84 години). Плуването му отнема 1. 51 ч., колоезденето – 8 .02 ч., маратонската дистанция пробягва за 6.28 ч. и има 31 минути в транзишън зоните (преходните зони между дисциплините).

Вижте още: „Атлети без възраст“: Хариет Андерсън

Провал и триумф

През 2015 г. той отново участва в Кона, но приближавайки се до финиша, изпуска само с 5 секунди границата за финиширане от 17 часа. Въпреки че преминава линията, не е признат за официално завършил. Това обаче не го обезсърчава – напротив. Инада се завръща на стартовата линия с още по-голяма решителност.

На 13 октомври 2018 г., той отново е в Кона – с още по-силна воля и усъвършенствана стратегия. Успява да завърши цялата дистанция за 16:53:49 (този път спазва лимита) и става най-възрастният човек в историята на състезанието, финиширал успешно.

Вижте още: 103-годишна лекоатлетка поставя световни рекорди

Рекорд и след 90

Историята му не спира дотук. През юни 2025 г., на 92 години, Инада участва в Ironman 70.3 Cairns (1,9 км плуване, 90,1 км колоездене, 21,1 км бягане) и завършва за 10 часа, 11 минути и 23 секунди – нов рекорд за най-възрастен участник, завършил този формат. Това показва, че той не просто е постигнал нещо велико – той го поддържа и развива във времето.

Той има сходна спортна кариера с тази на сестра Мадона Бъдър – „Желязната монахиня“, започнала да се занимава със спорт на 48 години. През 2012 г., на 82 г. и 33 дни, тя завършва Subaru Ironman Canada за 16:32:00 ч., като става най-възрастната жена, успешно преминала Ironman – постижение, също записано в Guinness.

Вижте още: На 92 години Желязната монахиня все още завършва триатлони

Вижте рубриката за Вдъхновяващи атлети без възрастСподелиShares

The post Хирому Инада – най-възрастният човек, завършил Ironman appeared first on 360mag.