Anna Cima

“Станах лесна плячка, муха, заплетена в мрежата на паяка на литературната теория. Зяпам глупаво страниците на книгите, изпаднала в пълно отчаяние. Под "мотив" Цветан Тодоров разбира нещо съвсем различно от Барт и когато човек се опита да разбере какво точно, има чувството, че мозъкът му ще експлоадира и че е най-добре да се самоубие превантивно, преди наистина да лудне, да се съблече и да тръгне чисто гол сред компютрите и книгите за каталогизиране. Ами всички тия имена! И всеки си е мислел за нещо! И то обикновено за нещо, за което си е мислел и някой преди него. Кой да го помни всичко това? Ако Клима го помни, шапка му свалям. Накрая все пак взимам няколко книги със себе си вкъщи. Чантата ми тежи над десет кила. Май започвам да разбирам защо колегата не ходи, ами се влачи. С такова бреме на гърба не можеш да ходиш нормално!”
― Anna Cima, Probudím se na Šibuji