Shalimar the Clown Quotes

Rate this book
Clear rating
Shalimar the Clown Shalimar the Clown by Salman Rushdie
8,015 ratings, 3.82 average rating, 638 reviews
buy a copy
Shalimar the Clown Quotes (showing 1-19 of 19)
“Our human tragedy is that we are unable to comprehend our experience, it slips through our fingers, we can't hold on to it, and the more time passes, the harder it gets...My father said that the natural world gave us explanations to compensate for the meanings we could not grasp. The slant of the cold sunlight on a winter pine, the music of water, an oar cutting the lake and the flight of birds, the mountains' nobility , the silence of the silence. We are given life but must accept that it is unattainable and rejoice in what can be held in the eye, the memory, the mind.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“The inevitable triumph of illusion over reality that was the single most obvious truth about the history of the human race.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“Freedom is not a tea party, India. Freedom is a war. ”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“The beautiful came to this city [Hollywood] in huge pathetic herds, to suffer, to be humiliated, to see the powerful currency of their beauty devalued like the Russian ruble or Argentine peso;to work as bellhops, as bar hostesses, as garbage collectors, as maids. The city was a cliff and they were its stampeding lemmings. At the foot of the cliff was the valley of the broken dolls.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“You never know the answers to the questions of life until you are asked.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“She saw him fracture into rainbow colors through the prism of her love.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“Our lives, our stories, flowed into one another's, were no longer our own, individual, discrete.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“Докато не му ги зададат, човек не знае отговорите на въпросите на живота.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“She watched him recede into the past as he stood...each successive moment of him passing before her eyes and being lost forever.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“When you pray for what you most want in the world, its opposite comes along with it. I was given a woman whom I truly loved and who truly loved me. The opposite side of such a love is the pain of its loss. I can only feel such pain today because until yesterday I knew that love.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
tags: loss, love
“Be so good as to cease to cast yourself in fictions. Pinch yourself, or slap yourself across the face if that's what it takes, but understand, please, that you are nonfictional, and this is real life.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“Sardar Harbans Singh passed away peacefully in a wicker rocking-chair in a Srinigar garden of spring flowers and honeybees with his favourite tartan rug across his knees and his beloved son, Yuvraj the exporter of handicrafts, by his side, and when he stopped breathing the bees stopped buzzing and the air silenced its whispers and Yuvraj understood that the story of the world he had known all his life was coming to an end, and that what followed would follow as it had to, but it would unquestionably be less graceful, less courteous and less civilized than what had gone.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
tags: loss
“Страхът бе най-важният посев за годината, надвисваше от плодовите дръечета вместо ябълки и праскови, а пчелите го събираха вместо мед. Изпод повърхността на плитката вода на оризищата избуяваше гъст страх, а из шафрановите поля страх като увивен бурен задушаваше деликатните растения. Страхът затлачваше реките като воден зюмбюл , а по високите пасбища без видима причина измираха овце и кози. Работа се намираше трудно , и за актьори, и за готвачи. Ужасът мореше живата стока като чума.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“- Радвай се, че не си майка в такива времена – отвърна му тя. – Защото, ако беше, щеше да се радваш, че двамата ти скарани синове отново ще се съберат, но едновременно с това щеше да се изпълниш със страх, че и двете ти деца вероятно ще са мъртви. Противоречието на това щастие и този ужас би ти се сторило непоносимо.
- Радвай се, че не си мъж – каза в отговор той. – Защото, щом престанем да спим, виждаме, че на този свят до нас има единствено врагове – врагове, които се преструват, че ни защитават, които стоят, направени от оръжия и облекла в цвят каки, и алчност, и смърт, а зад тях са враговете, които се преструват, че ни спасяват в името на собствения ни Бог, само че и те също са изтъкани от смърт и алчност, а пък зад тях са враговете, живеещи сред нас, носещи безбожни имена, които ни прелъстяват и после ни предават, врагове, за които смъртта е прекалено меко наказание, а още по-отзад са враговете, които никога не виждаме, те дърпат конците на живота ни. Този последен враг, невидимият враг в невидимата стая в чуждата страна, някъде много далеч: пред него искам да се изправя, и ако се наложи да си проправя пътя през всички останали, за да се добера до него, тогава така и ще сторя.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“India's head ached. Insomnia was still her most attentive, cruelest lover, demanding and possessing her selfishly whenever it chose to do so. Light-heartedness was beyond her today. A man of middling quality was trying to marry her, and there was something wrong with her father's voice on the phone.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“Сезоните на миналото образуваха планини в него, имената и лицата се блъскаха едни други в търсене на допълнително място, а претоварването от незабравени думи и дела го оставяха с разширени от ужас очи. По правило от времето се очакваше да лекува цялата болка, нали така? Ала ножът на неодобрението на покойния му баща отказваше да се притъпи, независимо от отминаващите месеци.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“Кой запали този пожар? Кой изравни със земята тези овошки? Кой разстреля тези братя, които през целия си живо са се смели? Кой уби сарпанча? Кой счупи пръстите му? Кой счупи пръстите му? Кой счупи ръцете му? Кой счупи древния му врат? Кой окова тези мъже? Кой направи така, че мъжете да изчезнат? Кой разстреля тези момчета? Кой разстреля тези момичета? Кой събори тази къща? Кой събори онази къща? Кой събори тази къща? Кой събори онази къща? Кой уби този младеж? Кой удари по главата тази старица? Кой наръга тази леля? Кой разби носа на онзи човек? Кой разби сърцето на онова младо момиче? Кой уби този влюбен? Кой застреля годеницата му? Кой изгори костюмите? Кой натроши мечовете? Кой изгори библиотеката? Кой опожари шафрановото поле? Кой изколи животните? Кой изгори кошерите? Кой отрови оризищата? Кой уби децата? Кой бичува родителите? Кой изнасили онази жена с мързеливо око, докато тя крещеше за змийска отмъстителност? Кой изнасили онази жена отново? Кой изнасили онази жена отново? Кой изнасили онази жена отново? Кой изнасили онази мъртва жена? Кой изнасили онази мъртва жена отново?”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“I am your handiwork made flesh. You took beauty and created hideousness, and out of this monstrosity your child will be born …. I am the meaning of your deeds. I am the meaning of your so-called love; your destructive, selfish, wanton love … your love looks just like hatred.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
“... learning the knack of disconnecting her sense of smell, until she could switch it off like a radio and in the bland silence of its absence could drown in the sound of Nazarébaddoor’s hypnotic voice without having her reverie interrupted by the scent of sheep shit or Nazarébaddoor’s own frequent and extraordinary buffalo farts.”
Salman Rushdie, Shalimar the Clown
tags: fart

All Quotes
Quotes By Salman Rushdie
Play The 'Guess That Quote' Game