Antonia Ivanova’s Profile

Sign in to Goodreads to learn more about Antonia.

http://www.windtank.wordpress.com
http://www.goodreads.com/windtank

The Absolute at L...
Rate this book
Clear rating

 
Alice's Adventure...
Rate this book
Clear rating

 

Antonia's Recent Updates

Antonia Ivanova is currently reading
The Absolute at Large by Karel Čapek
Rate this book
Clear rating
Трансерфинг реальности. Cтупень 5 by Вадим Зеланд
Rate this book
Clear rating
Antonia Ivanova wants to read
In Watermelon Sugar by Richard Brautigan
Rate this book
Clear rating
Antonia Ivanova is currently reading
Трансерфинг реальности. Cтупень 5 by Вадим Зеланд
Rate this book
Clear rating
Трансерфинг реальности. Ступень IV by Vadim Zeland
Rate this book
Clear rating
Antonia Ivanova is currently reading
Трансерфинг реальности. Ступень IV by Vadim Zeland
Rate this book
Clear rating
Разкази by Йордан Йовков
Разкази
by Йордан Йовков
read in April, 2014
Rate this book
Clear rating
Antonia Ivanova wants to read
Summer With Monika by Roger McGough
Rate this book
Clear rating
Antonia Ivanova wants to read
Време разделно by Антон Дончев
Rate this book
Clear rating
Antonia Ivanova wants to read
Принцовете by Дончо Цончев
Rate this book
Clear rating
More of Antonia's books…
Gabriel Garcí­a Márquez
“Дошла си вкъщи малко след полунощ. Хвърлила се на леглото с дрехите и запушила, палейки цигара от цигара, за да го изчака да свърши писмото, което тя знаела, че ще бъде дълго и трудно, и малко преди три часа, когато завили кучетата, сложила на огъня вода за кафе, облякла се в пълен траур и отрязала в двора първата роза, разцъфнала в утринта. От известно време доктор Урбино бе разбрал колко много щеше да ненавижда спомена за тая неповторима жена и му се струваше, че знае защо: само човек без принципи можеше да се отдаде с такава наслада на мъката.”
Gabriel Garcí­a Márquez, Love in the Time of Cholera

Albert Camus
“Стори й се ненадейно, че в самия му край, най на юг, там, където небето и земята се сливат в съвършена линия, я очаква нещо, неподозирано досега, което обаче винаги й бе липсвало. В превалящия следобед светлината бавно се разливаше: от кристална се превръщаше в течна. И едновременно в сърцето на една жена, съвсем случайно попаднала тук, възелът, затяган от годините, навика и скуката, постепенно се разхлабваше. Тя гледаше стана на чергарите. Дори не бе зървала обитателите му, между черните шатри нищо не помръдваше, а мисълта й оставаше прикована в тях, в тези хора, чието съществуване й бе почти неизвестно до днес. Шепа народ, без постоянен дом, те бродеха по необятната шир, разкрита пред погледа й - незначителна част от още по-огромни пространства, проснали главоломните си разстояния на юг чак до онази далечна точка, където най-сетне първата река опложда джунглата. Откак свят светува, те се скитат неуморно върху сухата, до кости оглозгана земя на тази невлизаща в никакви мерки страна: нищо не притежават, но и на никого не се подчиняват, дрипави и свободни господари на необикновено царство. Жанин не знаеше защо тази мисъл я изпълва с тъга, толкова сладка и необхватна, че очите й се затваряха. Знаеше само, че това царство открай време й е било обещано, но тя никога не ще го притежава - никога, освен може би в неуловимия миг, когато наново разтвори очи към внезапно замрялото небе, към застиналите потоци светлина, и шумовете на арабския град рязко замлъкнат. Стори й се, че в същия този миг ходът на света е спрял и отсега нататък никой няма да остарява, нито да умира. Животът бе спрял навсякъде освен в нейното сърце, където някой плачеше от възторг.”
Albert Camus

Йордан Радичков
“Помнеше от прадеди, че докато виното кипи в бъчвата, то в избата трябва да има негасена вар. Никой не знаеше как негасената вар и кипящото вино общуват помежду си, но когато виното спираше да кипи, то негасената вар се разсипваше на ситен прах и посивяваше.”
Йордан Радичков, Нежната спирала

Йордан Радичков
“Всъщност на нас цялата ни земя по тоя начин се подрежда, усукана, рошава, както е усукан и рошав целият Балкански полуостров. Мисля аз, че тъкмо тази усуканост и рошавост правят земята ни живописна. У нас ни степи, ни прерии, ни савани, ни пусти, а всичко е в една прекрасна бъркотия, където природата си е играла като малко дете и е разпиляла край себе си всичките си детски играчки.”
Йордан Радичков, Нежната спирала

Gabriel Garcí­a Márquez
“В стаята имаше огромен фотоапарат на колела като в градските паркове, тъмносиня като здрач завеса, изрисувана непохватно, а стените бяха покрити със снимки на деца от паметни дати: първо причастие, с маска на зайче, щастлив рожден ден. Година след година, по време на съсредоточеното размишление през шахматните следобеди, доктор Урбино беше свидетел на постепенното покриване на стените и много пъти си бе мислил с горчива прозорливост, че в тази галерия от случайни портрети се намира зародишът на бъдещия град, управляван и покваряван от тези непознати деца, град, в който нямаше да остане дори пепелта от неговата слава.”
Gabriel Garcí­a Márquez, Love in the Time of Cholera

Alexand...
123 books | 47 friends

Sashi B...
722 books | 92 friends

Gergana
261 books | 31 friends

Яна
207 books | 73 friends

Stella
64 books | 38 friends

Radosla...
50 books | 30 friends

Pauline
263 books | 89 friends

Kaloyan...
13 books | 14 friends

More friends…


Polls voted on by this member