Julia's Reviews > Спутник, моя любов

Спутник, моя любов by Haruki Murakami
Rate this book
Clear rating

by
7026018
's review
Jul 17, 12

Read from July 15 to 17, 2012

Това е ултимативната книга за самотата, според мен.
Каква е работата с японците и тяхното непреодолимо чувство за самота и отчуждение от света?Това е мотив който присъства във всичко което правят - книги, филми, аниме...Дали е по-трудно да намериш сродна душа сред милионите хора?Незнам, но определено Мураками е уловил добре всички чувства, които съпътстват човек през израстването му, в обществото и търсенето на мястото където "принадлежиш".Междувременно смесва умело в купата със съставки търсенето на "аз", сексуалността и това какво значение има тя в живота ни, добавя щипка от разбити семейни връзки и накрая едно мистериозно пътуване между ръба на реалността и сънищата.Всичко това е умело смесено и ето - "Спутник, моя любов", където героите разбират от книги и стари филми, класическа музика и хубави вина.Приисква ти се да познаваш тези обикновени, но и толкова интересни хора, да се разхождаш и да говориш с тях...
След като я прочетох имах чувството, че автора я е писал за всички самотни хора по света (в това число и аз), сякаш за да каже: "Всичко е наред, нормално е да се чувстваш така." Не мога да опиша колко добре тази книга "ме разбира".Трудно ми е да си представя, че автора би могъл да напише нещо по-красиво, нещо което да говори директно на душата ти...
Пет звезди са малко за тази книга.
Препоръчвам абсолютно на всеки.По принцип книгите му са "странни", меко казано, но мисля че тази говори на език, който всеки ще разбере.
3 likes · likeflag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Спутник, моя любов.
sign in »

Quotes Julia Liked

Haruki Murakami
“And it came to me then. That we were wonderful traveling companions but in the end no more than lonely lumps of metal in their own separate orbits. From far off they look like beautiful shooting stars, but in reality they're nothing more than prisons, where each of us is locked up alone, going nowhere. When the orbits of these two satellites of ours happened to cross paths, we could be together. Maybe even open our hearts to each other. But that was only for the briefest moment. In the next instant we'd be in absolute solitude. Until we burned up and became nothing.”
Haruki Murakami, Sputnik Sweetheart


Reading Progress

07/16/2012 page 116
56.0%

No comments have been added yet.