Tsvetelina's Reviews > След мръкване

След мръкване by Haruki Murakami
Rate this book
Clear rating

by
5523025
's review
May 04, 12

bookshelves: japanese-literature
Read from April 25 to May 03, 2012

От много отдавна се каня да прочета нещо на Харуки Мураками, но нещо все ме спира... Може би чувството, че творбите му ще са много по-различни от това, което съм свикнала да харесвам и чета. Може би и заради това реших да започна с нещо, което не е толкова популярно. Може би направих правилния избор...

Историята ни запознава с нощния живот в Токио. Обстановката може би не е по-различна от всеки друг по-голям град. Хората също не са толкова по-различни. Наблюдаваме 19-годишната Мари, която е решила да прекара нощта далеч от къщи. Тя се сблъсква с Такахаши, който ще репетира цяла нощ свиренето си на тромбон. По-нататък проследяваме "нормалното" протичане на нощта за тях и за останалите хора. Може би "нормално" не е правилната дума, но това е нощ, в която всичко е различно и необикновено, ала също така нощ, в която няма нищо специално.

Може би първо трябва да кажа, че азиатската литература и култура като цяло са коренно различни от нашите. Всичко там е по-дълбоко, по-опростено, с по-друг смисъл. За останалите хора това остава неразбрано и една голяма част от тях, които биха седнали да четат тази творба, няма да схванат смисъла й и може би ще я нарекат безвкусна и незначителна. Може би и моето западняшко мислене крещи дълбоко в мен същото. Въпреки това онази част от мен, която попива дълбоко японската култура, разбира какво всъщност представлява това.

Нито една друга литература, която се основава почти изцяло върху диалога, не ми е била интересна и обикновено с големи мъки дочитам книгата. Но с японската е по-различно, там трябва да мислиш като японец. Азиатците почитат простотата, обичайността на едно събитие. Те са способни да пресъздадат един най-незначителен ден от живота ви и да кажат: "Колко прекрасно и гениално е това!", а вие ще се почесвате неразбиращо по главата. Може би никой чужденец няма никога да успее да мисли като японец, за да разбере смисъла на това, но може да се опита. Замислям се над ежедневието, над това колко хубави са всички прости неща. Няма смисъл от усложнения, от главоболия, от трагедии. Тогава потъвам в странен покой, който никога преди не съм изпитвала. И в този покой откривам съвършенството. Сега може би разбирам частично японската култура. Разбирам нуждата от несложността, която е втъкана в тяхната книжнина. Може би заради това японската литература е единствената, в която простотата на обикновения диалог не ми е странна и не мога да я нарека безвкусна, по-скоро я намирам за интересна.

Авторът използва много специален подход при представянето на историята. Книгата е изградена изцяло с кинематографичен поглед, сякаш четем някакъв сценарий. Така картината оживява пред очите ни, не изпитваме никакво усилие да си представим това, за което четем. Така се чувстваме по-близки до това, което се случва. Може би всеки ще открие прилика в тази една единствена нощ с неговите изживявания. Ще пробуди онази част от себе си, която е дълбоко заспала, защото както авторът сам казва: "...паметта на хората е може би горивото, което трябва да изгарят, за да са живи.", да ни накара да мислим и да продължаваме не само да съществуваме, но и да живеем, да знаем кои сме и накъде сме се устремили.

Мураками използва и сюрреализъм при описанието на една от героините си - Ери, сестрата на Мари. Тя спи непробудно от доста отдавна, но не е изпаднала в кома или нещо, което застрашава живота й. Просто спи. Може би се събужда, за да яде, но никой не я е виждал будна. Затворила се е в себе си по свой си начин така, както и останалите герои в творбата са го направили. Всеки със своите собствени методи. Героите са приклещени в някакъв повтарящ се кръговрат на техните сънища и не могат да избягат. Авторът използва съня като средство за повторение на техните страхове. Те са там и не могат да избягат, могат да го приемат и това да стане част от ежедневието им, да се научат да живеят с това. Всеки от тях намира свой собствен начин - Короджи като се крие, Мари като "бяга" в Китай, Такахаши като стане правист, Ери като спи непробудно.

Точно този аспект на "След мръкване" ще постави у читателя много "може би"-та, много въпроси, на които може и да не си отговори. Много отдавна книга не ме е провокирала да анализирам с пълна сила това, което се случва, но тази успя да го направи и то само с описанието на една единствена нощ, която е извадена от контекста на живота на героите. Не разбираме много за тях, не знаем какво ще се случи по-натам, не можем и да гадаем, много неща остават без отговор. Може и затова мозъкът ми да се опитва да работи повече, за да разбере защо е всичко това. Също така може би много хора ще сметнат Мъжа без лице за много странен. Може би ще се запитат защо въобще авторът го е въвел, след като не разбираме абсолютно нищо за него, а други ще кажат, че не е нужен. Аз имам свой отговор на това, но може би трябва да го задържа за себе си, защото всеки трябва да стигне до свой собствен отговор, който да го удовлетвори.

Като цяло "След мръкване" е една по-дълбока и по-опростена история за обикновения нощен живот в Токио. Тя не е за всеки, но би било прекрасно, ако всеки един се докосне до простотата на японската култура и успее да я оцени подобаващо.
2 likes · Likeflag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read След мръкване.
Sign In »

Quotes Tsvetelina Liked

Haruki Murakami
“You know what I think?" she says. "That people's memories are maybe the fuel they burn to stay alive. Whether those memories have any actual importance or not, it doesn't matter as far as the maintenance of life is concerned. They're all just fuel. Advertising fillers in the newspaper, philosophy books, dirty pictures in a magazine, a bundle of ten-thousand-yen bills: when you feed 'em to the fire, they're all just paper. The fire isn't thinking 'Oh, this is Kant,' or 'Oh, this is the Yomiuri evening edition,' or 'Nice tits,' while it burns. To the fire, they're nothing but scraps of paper. It's the exact same thing. Important memories, not-so-important memories, totally useless memories: there's no distinction--they're all just fuel.”
Haruki Murakami, After Dark


Reading Progress

04/25/2012 page 28
15.0%
show 2 hidden updates…

No comments have been added yet.