Nickolette's Reviews > LUIZZA HUT

LUIZZA HUT by Тома Марков
Rate this book
Clear rating

by
1627554
's review
Jul 21, 2011

liked it
bookshelves: contemporary, bulgarian
Read in July, 2011

С Тома Марков, се оказва, споделяме един култ и една мечта. Култът към Буковски и мечтата някой ден да напишем нещо в негов стил, само че на български и в нашата си действителност. Разликата е, че той го е направил, към името му е прикачена титлата “писател” и аз му завиждам за това. Завистта ми прилича на завистта на протагониста в романа при срещите си с по-талантливи от него - не е много, и то защото опитът да имитира е твърде очевиден и би могъл да бъде дразнещ, в зависимост от the sensitive eye of the beholder.

Търсенето на Буковски на личен стил - без помпозност, без прехласване и превъзнасяне, без химерна поезия дори в собствената му поезия - е съзнателно целено, изстрадано и оттам автентично. Когато като фенове припознаем собствената си сетивност в тази на някой Голям, след като премине топлото чувство, че не сме съвсем сами и безнадеждно неразбрани (или, че е точно така, но всъщност няма значение), много вероятно е и ние да направим опит да изпродуцираме съдържание. Обикновено не толкова умело, но това е начина, по който се завъртат теченията и Големите, Първите остават помнени като “бащата на...”, примерно “хип-хопа”, “бащата на екзистенциализма”,“бащата на гонзо журнализма”, “бащата на пънка”. Дали ще е Буковски или Johnny Rotten, сферата може да бъде всяка. Темата за фенщината, както и за принадлежността към (суб)култура като източник на sanity си е застъпена и тук, създавайки контекст, в който изпъкват и други културни референции. +1

Във връзка с автентичността и пънка, ето една показателна шегичка.. "A guy walks up to me and asks 'What's Punk?'. So I kick over a garbage can and say 'That's punk!'. So he kicks over the garbage can and says 'That's Punk?', and I say 'No that's trendy!"

Похватите, познати ни от Буковски в тази книга са много - като почнем от простите изречения и като цяло стила, през сюжета (нископлатена работа далеч под интелектуалното ниво на героя/автора, с която не се справя защото не го ебе, trashy средата, типа жени, тежката апатия като мироглед) и до имената на алтернативните азове:

Буковски - Чинаски

Марков - Макаронов

Карбовски - Сваровски

Това, с което не е трябвало да прекалява, обаче, според мен, са повторенията. Много и преднамерени, колкото са забавни в началото, толкова и дотягат на края.

При Буковски постоянно има една психологическа игра. Като отявлен мизантроп той рядко проявява интерес и търси контакт с други хора. Контактите са по принуда, стига да не става въпрос за среща с фетиширан чифт дълги крака. Напълно неподатлив на популярния либерален натиск да се опитаме да разберем всеки. “Има нещо, което ми убягва в този човек (аналогично - култура), чужд ми е, възприемам го като враг, но ако го опозная и му позволя да ми разкаже за себе си, за страховете и мечтите си, ако науча всички отегчителни детайли за живота му, изведнъж той придобива човечност и вече не може да ми бъде враг.” Тези не минават нито на Буковски, нито на Жижек, за които почтителната дистанция е много по-необходима и високо ценена. Презумпцията, че в отношенията си с другите можем да се обогатим, и че в самотата и доброволната изолация губим нещо, не съществува. Както Жижек казва: I am not human I am a monster, I claim. It's not that I have a mask of a theoretician and beneath I am a more human person; I like chocolate cake, I like this, I like that, and so on which makes me human. I rather prefer myself as somebody who not to offend others, pretends, plays that he is human.

Само че когато отвориш книга, тази дистанцията е автоматично загубена. Too late. Вече гледаш през очите на Хенри Чинаски и е трудно да не го харесваш. Когато бруталее му прощаваш. Това е и играта на Буковски - да предизвиква една борба у читателя - Do I like this guy or do I hate him? (По същия начин работи и Ъпдайк, но при него, забаламосан от подробности и описания, човек се усеща по-бавно). Героят на Марков е далеч по-симпатичен, но чудовището в Luizza Hut присъства и е изиграно от Луиза H. Макаронов не подхожда воден от илюзии и е съвсем наясно, че обвързването с някой емоционално не прави този някой добър или морален (убий ме!), така че почти до самия край той не я съди. Отношението му към нея не се различава особено от отношението му към всички останали и това прави тази любовна(?) история някак неубедителна. Апатия и любов май си противоречат. Нещата се случват покрай него, но за разлика от солипсистите дори той самия няма значение.

За това и не бих определила романа като любовен. Предпочитам да мисля за него като за романа за магическите два лева. Хубав, но с усещането, че можеше да бъде много по-хубав.
flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read LUIZZA HUT.
Sign In »

Comments (showing 1-1 of 1) (1 new)

dateDown arrow    newest »

back to top