Винаги се забавлявам със Софи Кинсела и май само нейните книги ме карат да се смея с глас. С тази също се случи така - поне в началото, но след средата започна да ми натежава и да ми става леко досадна. Не е лесно да се изтърпят перипетиите на Беки, още повече, че книжката в крайна сметка е именно за нея, а не за двегодишната й дъщеря. Щеше да ми е интересно да прочета повече за лудориите на някой мъник през погледа на Кинсела, но, уви, отново на преден план бе Беки Б. с шопинг-манията си, гениалните хрумвания и невероятните съвпадения, които й поднася животът. Абсолютно непретенциозна литература за забавление и между другото.