Да си го кажем направо - някои хора не мислят много. Не защото ги боли глава, а просто защото са прости. Това което сложните (т.е. тия дето не са прости) хора рядко забелязват обаче е, че и те самите често не мислят много. Това е поради устройството на мозъка ни и начина, по който е организирана работата му - в много ситуации той предлага автоматични, бързи реакции и решения, вместо бавни, сложни и обмислени. Което е логично, като се замислиш - тия от пещерните ни предци, които много са се замисляли над това какъв ще да е тоя шум в храстите, вместо да бягат, са били изядени от саблезъби тигри отдавна.

Склонността на хората да вземат инстинктивни решения, да правят оценки без замисляне, да избират автоматично в различни ситуации е отдавна известна на тия, които си изкарват хляба с това да убеждават. Политици, търговци и бизнесмени може да не са наясно с невробиологията и невропсихологията на човешкия мозък, но от хиляди години намират и използват техники, с които да се възползват от "автоматичния" му режим за да убедят притежателите му да направят каквото те желаят.

Дали с хитро подбрани въпроси политикът ще те подтикне към определени емоции по даден въпрос, дали продавачът на коли ще ти праща картичка за Коледа всяка година за да ти стане симпатичен, дали най-евтиното кисело мляко в големите магазини ще е със съвсем безлична кофичка, за да не го купи никой, който може да си позволи по-скъпо...

Влияние - психологията на убеждаването е страхотна книга за решенията които вземаме всеки ден и начина, по който (не) мислим. И как да почнем да мислим или поне да се опитаме (щото инстинктите не са в главата ни от хиляди години случайно).