Иска ми се това ревю да бъде също толкова емоционално, колкото самата книга. Уви, безсилна съм да боравя с думите по начина, по който един от най-добрите фантасти в последните десетилетия го прави – сбито, ясно и в същото време многопластово.

Многоликият Силвърбърг отново ме изненада с непознато досега за мен лице. Познавам го от романтичния, почти приказен Маджипурски цикъл, виждала съм мрачната, предтехнологична, апокалиптична Земя в “Денят на пришълците”, катерила съм се заедно с групата Избраници по “Кралствата на стената”. И въпреки че Силвърбърг умее да обрисува героите си в малко детайли, но пък истински живи, досега не бях виждала в романите му толкова детайлно описание на вътрешния им живот.

Четирима приятели студенти се отправят в търсене на мистично братство, което държи ключа към портата на безсмъртието. ...още.