Intery's Reviews > Случайност, ирония и солидарност

Случайност, ирония и солидарност by Richard M. Rorty
Rate this book
Clear rating

by
1212778
's review
Oct 31, 10

bookshelves: changed-me, cultural-studies
Read from September 27 to October 17, 2010

"Случайност, ирония и солидарност" не дава ясни и точни отговори, а предлага още една посока на мислене как можем да бъдем по-добри. В утопията на Рорти хората са либерални ироници. Либерални, защото смятат, че жестокостта е най-лошата човешка черта; ироници, защото са осъзнали случайността на убежденията и мирогледа си. Книгата е разделена на няколко части, всяка от които аргументира или разширява тази идея.
Една от частите е отделена за обяснение как истината не е "там отвън", а е конструкт върху човешките изказвания и не може да съществува като понятие извън тях. В друга глава иде реч за различните страни на случайността ни. Авторът тълкува Хайдегер (който за мен си остава също толкова неразбираем и когато бъде обсъждан), Ницше (който деконструира европейската цивилизация, без да я разглежда като нещо неслучайно) и Пруст, който деконструира самия себе си, осъзнавайки случайността си.
Друга основна теза на Рорти е, че литературата, а не философията, е по-ефективна в това да прави хората по-малко жестоки. Литературата може да ни покаже гледната точка на хора, много различни от нас, и да ни направи любопитни към техните виждания и съпричастни към болката им. За него Дерида е писател, не философ, особено с оглед на The Post Card: From Socrates to Freud and Beyond.
Последните двама автори, които книгата разглежда, са Набоков и Оруел. И двамата правят жестокостта видима, но по различен начин. Героите на Набоков са страшни с това, че не забелязват чуждата болка. Цитиран е един момент от "Лолита", в който главният герой се дразни от безкрайното бръщолевене на бръснаря относно сина му спортист и кипва, когато бръснарят казва, че сина му е мъртъв от десетки години. В предговора на някое издание Набоков споделя, че този бръснар му е отнел цял месец, със съзнанието, че читателите няма да го забележат, точно както не го прави и героят. Според Рорти най-големият страх на Набоков е бил да не се окаже, че несъзнателно е причинил някому болка или не е забелязал страданието у някого, с когото се е сблъскал. Затова и такава е темата на няколко от произведенията му.
И докато Набоков ни показва жестокостта у индивидите, а и у нас самите, Оруел ни показва (потенциалната) жестокост в институциите. Тук се разгръща и друга основна идея в "Случайност, ирония и солидарност" - "...Чувството ни на солидарност е най-силно, когато тези, относно които я изразяваме, са смятани за "едни от нас", където "нас" означава нещо по-малко и по-локално от човешката раса. Ето затова "защото тя е човешко същество" е слабо, неубедително обяснение на някоя великодушна постъпка." За автора един подходящ признак за идентифициране на другите хора като твои себеподобни е способността им също като теб да изпитват болка от унижение. Това е и смисълът на мъчението в "1984". Най-голямата болка, която можеш да причиниш на човешко същество, е да го накараш да каже/направи/мисли нещо, с което дори след края на физическата агония няма да може да се примири. "Така можеш да разрушиш неговия свят, като направиш невъзможно този човек да използва език, за да опише себе си какъвто е бил". Спойлер за "1984": Уинстън може да си създаде разказ за това как при тези особени обстоятелства е признал, че 2+2=5, защото е нямал реален избор да го отрече. Случаят не е такъв с момента, в който гласно е предпочел главата на Джулия да отиде в клетката с гладни плъхове, не неговата. "Фактът, че някога е поискал те да направят онова с Джулия, не е нещо, около което може да се създаде разказ... Уинстън трябва да види как сам става на части и едновременно да осъзнае, че никога няма да събере тези части отново."

Есенцията на книгата може да се изрази с цитата "Ако се грижим за свободата, истината може да се грижи сама за себе си. Ако сме достатъчно иронични по отношение на пределните си речници и достатъчно любопитни по отношение на всеки чужд речник, не трябва да се безпокоим дали сме в пряк досег с моралната реалност, или сме заслепени от идеология, или сме болнаво "релативистични"." Според Рорти не е възможно да се аргументира защо жестокостта е нещо лошо, без да се изпадне в кръгови обяснения. За него идеята не е да си задаваме въпроси по сократически, за да си изясняваме същности, а да измислим какво да правим, след като сме се съгласили, че жестокостта е зло.
3 likes · likeflag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read Случайност, ирония и солидарност.
sign in »

No comments have been added yet.