Kaloyana's Reviews > В очакване на варварите

В очакване на варварите by J.M. Coetzee
Rate this book
Clear rating

by
3659381
's review
May 17, 2010

it was amazing
bookshelves: favorites
Read from June 01 to 02, 2010 — I own a copy

Много неща могат да се кажат за тази книга и изобщо за писането на Кутси. Но аз не се чувствам толкова сигурна за да кажа каквото и да е, подобно на анализ. Нищо, което да обобщи книгата. Едва ли тя самата може да се обобщи. Пиша, под влиянието на емоцията, след прочитането.
Не искам да наричам книгата мрачна. По-скоро сурова и честна в стремежа си чрез мрака в човешката душа да извади наяве доброто или поне желанието и нуждата от стремеж към него. Едни успяват, други не. Всъщност успява този, който е опитал и е издържал. И ми се струва и искам да вярвам, че въпреки всичко, се прокрадва идеята, че любовта, онази необяснимата с думи, неразбираемата за околните, е нещото, което тласка човека към промяна. Към това, да разбере не само, че варварите сме самите ние, ами и че тя е начинът, който ще ни спаси от тях. От нас самите. Изтръгва го с болка, със страдание и гняв. И остава чувството, че те просто си отиват, за да остане любовта - този мощен двигател. Двигател, който е способен дори да неглижира унижението! Дори то не е способно да откаже човека от живота, когато я има любовта с нейните последствия. Толкова умело написана книга, с кратки, ударни изречения и красиви описания. Без да набляга на метафорите, самата книга е метафора. Толкова честна и истинска! Четеш неща - дълбоки и искрени - които дори и да си чувствал и виждал някъде в себе си или в други, не си съумял да проумееш достатъчно за да ги изкажеш. Сякаш нещо в теб се събужда и почва да крещи. Как го прави Кутси? Не знам, но го прави удивително! Сякаш с нож в ръката, насочен към сърцето ти, а всъщност, "само" е писал.

Това е втората негова книга, която чета след "Позор", но у мен се затвърдява усещането за това, че Кутси вярва в непреходността на личността. В това, че ако човек държи на себе си, не се нагажда към околните окови, може да промени другото, което води към истинското. В това, че човек, на една определена възарст, изживява катарзис. В основата му е залегнала любовта. Той разбира, че за да съхрани себе си, просто не трябва да си изневерява - на това, което е, на това, което обича. И тук идва борбата със Ситемата, Закона, Империята. Всички тези, които ни мислят доброто.

И финалът на Варварите:

"Отминавам, както отминавам много неща напоследък, и се чувствам глупав, като човек, който отдавна е загубил пътя си, но продължава упорито да върви в една посока, която може би няма да го изведе никъде."

Давам пет звездички, защото няма как да му дам сто и пет.

Дж. М. Кутси, обичам те! :)
3 likes · flag

Sign into Goodreads to see if any of your friends have read В очакване на варварите.
Sign In »

Quotes Kaloyana Liked

J.M. Coetzee
“Аз самият тогава не се и съмнявах, че всеки миг всеки от нас – мъж, жена, дете, дори нещастният стар кон, който върти водното колело – знае кое е справедливо; всички същества се раждат, носейки със себе си спомена за справедливост.”
J.M. Coetzee, Waiting for the Barbarians


Reading Progress

10/10/2016 marked as: read

Comments (showing 1-3 of 3) (3 new)

dateDown arrow    newest »

Roumiana Разтърсваща!


Tsveta Haydarova Аз имам още 30 страници.
Мислиш ли, че любовта наистина е това, което кара съдията да се противопоставя на системата?


Kaloyana Честно да ти кажа, не помня всичко, но мисля, че точно любовта беше извадена на преден план и за сметка на всичко останало. В този смисъл - да.


back to top