Quotes About Bradbury

Quotes tagged as "bradbury" (showing 1-21 of 21)
Ray Bradbury
“Bees do have a smell, you know, and if they don't they should, for their feet are dusted with spices from a million flowers.”
Ray Bradbury, Dandelion Wine

Ray Bradbury
“Too late, I found you can't wait to become perfect, you got to go out and fall down and get up with everybody else.”
Ray Bradbury, Something Wicked This Way Comes

Ray Bradbury
“For if we're destroyed, the knowledge is dead...We're nothing more than dust jackets for books...so many pages to a person...”
Ray Bradbury, Fahrenheit 451

Ray Bradbury
“Books were only one type of receptacle where we stored a lot of things we were afraid we might forget. There is nothing magical in them at all. The magic is only in what books say, how they stitched the patches of the Universe together into one garment for us.”
Ray Bradbury, Fahrenheit 451

Ray Bradbury
“Ignorance is fatal.”
Ray Bradbury, The Martian Chronicles

Ray Bradbury
“I got a statistic for you right now. Grab your pencil, Doug. There are five billion trees in the world. I looked it up. Under every tree is a shadow, right? So, then, what makes night? I'll tell you: shadows crawling out from under five billion trees! Think of it! Shadows running around in the air, muddying the waters you might say. If only we could figure a way to keep those darn five billion shadows under those trees, we could stay up half the night, Doug, because there'd be no night!”
Ray Bradbury, Dandelion Wine

Ray Bradbury
“The world, like a great iris of an even more gigantic eye, which has also just opened and stretched out to encompass everything, stared back at him.”
Ray Bradbury, Dandelion Wine

Ray Bradbury
“and sleeping put an end to summer, 1928,”
Ray Bradbury, Dandelion Wine

Ray Bradbury
“First of all, it was October, a rare month for boys. Not that all months aren't rare. But one strange year, halloween came early....don't you ditch me jim nightshade...don't talk death. Someone might hear...”
Ray Bradbury, Something Wicked This Way Comes & A Sound of Thunder

Ray Bradbury
“No," said a voice, "the only thing wrong on a night like that is that there is a world and you must come back to it.”
Ray Bradbury, The Toynbee Convector

Neil Gaiman
“Ray Bradbury was not ahead of his time. He was perfectly of his time, and more than that: he created his time and left his mark on the time that followed.”
Neil Gaiman

Ray Bradbury
“They felt the wings on their fingers and elbows flying, then, suddenly plunged in new sweeps of air, the clear autumn river flung them headlong where they must go. Up steps, three, six, nine, twelve! Slap! Their palms hit the library door. Jim and Will grinned at each other. It was all so good, these blowing quiet October nights and the library waiting inside now with its green-shaded lamps and papyrus dust.”
Ray Bradbury, Something Wicked This Way Comes

Ray Bradbury
“Salta, y deja que te crezcan alas en el camino hacia abajo.”
Ray Bradbury

Ray Bradbury
“...И всяко нещо си беше на мястото.
Светът, като грамаден ирис на едно още по-гигантско око, отворило се също току-що, за да огледа всичко, го наблюдаваше втренчено.
И той разбра какво е било онова, което се бе хвърлило отгоре му, за да остане с него — и вече нямаше да му избяга.
Та аз съм бил жив! — възкликна Дъглас.
Пръстите му трепнаха, обагрени от кръв, като трофей от непознато знаме, забелязано едва сега, до този миг невидяно, а той се питаше на коя страна воюва и каква клетва е дал. Прегърнал Том, но без да осъзнава, че го държи, той допря свободната си ръка до тази кръв, сякаш кръвта би могла да се откърти, да се вземе на длан, да се оглежда от всички страни. След туй пусна Том и остана да лежи по гръб, с ръка протегната към небето, стана само глава, от която очите се взираха като стражи през бойниците на неизвестен замък в един мост — ръката му, и в пръстите, където яркият кървав вимпел трептеше на светлината...
Тревата шептеше под тялото му. Той отпусна ръка и усети мъхестата ножница на власинките по тревата, усети как далече някъде, чак долу, пръстите пропукват в обувките му. Вятърът въздъхна край ушите му. Светът се плъзгаше, ярък и шарен, по стъкления овал на очните му ябълки и той го наблюдаваше, както се виждат образи, разискрени в кълбо от кристал. Цветята бяха слънце и разжарени петна от синева, пръснати из гората. Птиците прехвръкваха като камъчета, разпилени по огромното обърнато езеро на небето. Дъхът му гладеше зъбите, нахълтваше леден и излизаше разжарен. Насекомите тряскаха въздуха с електрическа яркост. Десет хиляди отделни косъма пораснаха с една милионна от инча на главата му. Чуваше ритъма на сърцата-близнаци в ушите си, третото сърце туптеше в гърлото му, двете сърца пулсираха в китките му, истинското сърце блъскаше в гърдите му. Милионите пори по тялото му се разтвориха.
Наистина съм жив! — помисли си Дъглас. — Досега не съм го знаел, или съм го бил забравил!
Извика това гръмко, но безмълвно, поне десетина пъти! Гледай, гледай! Вече дванайсетгодишен и чак сега! Чак сега да открие този безценен часомер, този светлозлатен часовник, с гаранция за седемдесет години, оставен под дървото и намерен по време на боричкането.
— Том! — викна той, а сетне прошепна: — Том… всички ли на този свят… всички ли знаят, че са живи?
— Сигурно. Да, дявол да го вземе!
— Дано да знаят — промълви Дъглас. — О, дано да го знаят...
Искам да почувствам всичко, което може да се чувства, казваше си той. Нека да се уморя, оставете ме да се изморя. Не бива да забравям, аз съм жив, зная че съм жив, не бива да забравям това нито тази вечер, нито утре, нито пък в други ден...”
Ray Bradbury

Ray Bradbury
“Or maybe he means in a richer world the begging population is melting away. But no to that too. So maybe, perhaps, he means there aren't many 'human beings' left to look, see, and understand well enough for one to ask and one to give. Everyone busy, running, jumping, there's no time to study one another. But I guess that's bilge and hogwash, slop and sentiment.”
Ray Bradbury

Ray Bradbury
“Mogu nabaviti knjige.
-Izlažete se pogibelji.
-To je dobra strana umiranja: kad nemate što izgubiti, izlažete se svakoj pogibelji kojoj želite." str. 86.”
Ray Bradbury, Fahrenheit 451

Ray Bradbury
“Obojeni ne vole Malog crnog Samba. Spali ga. Bijeli nisu oduševljeni Čiča Tominom kolibom. Spali je. Netko je napisao knjigu o duhanu i raku pluća? Proizvođači cigareta tule? Spali knjigu. Vedrina, Montag. Mir, Montag. Iznesi svoju borbu van. Još bolje, u spalionicu. " str. 65.”
Ray Bradbury, Fahrenheit 451

Ray Bradbury
“Ne govorim o stvarima, gospodine. Govorim o značenju stvari.”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451”
Ray Bradbury, Fahrenheit 451

Ray Bradbury
“Todos deben dejar algo al morir, decía mi abuelo. Un niño o un libro o un cuadro o una casa o una pared o un par de zapatos. O un jardín. Algo que las manos de uno hallan tocado de algún modo. El alma tendrá entonces un lugar a donde ir el día de la muerte, y cuando la gente mire ese árbol, o esa flor, allí estará uno. No importa lo que se haga, decía, mientras uno cambie las cosas. Así, después de tocarlas, quedará en ellas algo de uno.”
Ray Bradbury

Ray Bradbury
“Eso hubiese sido una paradoja -habló Lesperance-. El tiempo no permite esas confusiones…, un hombre que se encuentra consigo mismo. Cuando va a ocurrir algo parecido, el tiempo se hace a un lado.”
Ray Bradbury, El ruido del trueno

Ray Bradbury
“Her eyes reversed into herself, to watch the secret heart of herself pounding itself into pieces against the side of her chest.”
Ray Bradbury, The October Country

All Quotes | My Quotes | Add A Quote


Browse By Tag

More...