“Щом нямаш вяра в това, което вършиш – рече замислено Верена, – защо ще го вършиш? Сетне ще ти се струва, че цял свят те е излъгал... Грозни неща никнат в измамена душа, смучат до корен всичко, от което си летял... дори да си роден безкрил.”
― Николай Теллалов, Да пробудиш драконче

“Твърде често фантастиката се възприема като бягство от действителността. Аз обаче твърдя обратното – тя е ВРЪЩАНЕ към реалността. Въпросната реалност постоянно атакува сетивата ни, получава се притъпяване на усещането за събития, явления, тенденции. Затова, когато фантастът поставя пред читателя нов поглед към миналото, когато го потапя в проблемите на бъдещето, тогава съзнанието се рестартира, погледът към действителността се освежава. То е все едно да видиш града, в който живееш, от планински връх. Дреболиите се сливат, окото обхваща панорамно, мисълта се изтръгва от всекидневната рутина, започва по-ясно да различава кое е съществено ТУК и СЕГА, а кое - преходно, мимолетно... и не си струва да се хабиш за него.”
― Николай Теллалов

“С какво сте по-добри от миналото? Само че с тези ваши коли, железници, самолети сте по-бързи - ха! Ала помисли какво се е загубило! Удоволствието от самия път - нека и тежък, тъй се най усеща, нали светът от това е хубав, че е шарен! Ами сега? По-бързо научавате новините - имате вестници, четете от хартия или гледате телевизия, вместо да послушате някой разказвач. Не сте ли от това забравили да другарувате, да търсите общ език? Погледни - хем знаете повече... хем се разбирате по-малко...”
― Николай Теллалов, Да пробудиш драконче

“We are what we pretend to be, so we must be careful about what we pretend to be.”
― Kurt Vonnegut, Mother Night