Nancy Huston

“Понякога, когато съм в библиотеката, си мисля за милионите посредствени книги, за купищата натрупани познания - вече отживели или погрешни, които занапред могат да трупат едиснтвено прахоляк... Мисля си за милионите съпруги, които са принуждавали милиони деца да мълчат, за да могат мъжете да напишат тези книги (Шшт! Татко работи!), и си казвам, че в края на краищата истинската загуба на време често е била самото писане. Нямаше ли да е по-добре за всички, ако тези мъже бяха играли с децата си?”
― Nancy Huston, Journal de la création

“Elle n'en revient pas, que l'on puisse avoir de tels échanges laconiques - "Ça va ? - Ça va !" - avec des êtres qu'on a mis au monde et vus grandir vingt ans durant, à qui on a appris à parler, à qui on a lu mille histoires à l'heure du coucher, pour qui on a fait des repas sans nombre, qu'on a aidés à faire leurs devoirs et soignés pendant leurs maladies, dont on a écouté les problèmes et logé les copains. C'est incroyable de s'entendre échanger des "Ça va ? Ça va !" avec ces êtres-là.”
― Nancy Huston, Infrarouge