Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Olga Tokarczuk.

Olga Tokarczuk Olga Tokarczuk > Quotes


Olga Tokarczuk quotes (showing 1-30 of 80)

“Everyone knows how to cook parasols—you soak them in milk, then dip them in egg and breadcrumbs and fry them until they're brown as chops. You can do the same thing with a panther amanita that smells of nuts, but people don't pick amanitas. They divide mushrooms into poisonous and edible, and the guidebooks discuss the features that allow you to tell the difference—as if there are good mushrooms and bad mushrooms. No mushroom book separates them into beautiful and ugly, fragrant and stinking, nice to touch and nasty, or those that induce sin and those that absolve it. People see what they want to see, and in the end they get what they want—clear, but false divisions. Meanwhile, in the world of mushrooms, nothing is certain.”
Olga Tokarczuk
“Below the mill the rivers merge. First they flow close beside each other, undecided, overawed by their longed-for intimacy, and then they fall into each other and get lost in one another. The river that flows out of this melting pot by the mill is no longer either the White or the Black, but it is powerful and effortlessly drives the mill wheel that grinds the grain for bread.

Primeval lies on both the White and Black rivers and also on the third one, formed out of their mutual desire. The river arising from their confluence below the mill is called The River, and it flows on calm and contented.”
Olga Tokarczuk, Primeval and Other Times
“O kraju świadczą jego Zwierzęta. Stosunek do Zwierząt. Jeżeli ludzie zachowują się bestialsko wobec Zwierząt, nie pomoże im żadna demokracja ani w ogóle nic.”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
“Nie, nie ludzie w naszym kraju nie mają umiejętności zrzeszania się i tworzenia wspólnoty, nawet pod sztandarem prawdziwka. To kraj neurotycznych indywidualistów, z których każdy, gdy tylko znajdzie się wśród innych, zaczyna ich pouczać, krytykować, obrażać i okazywać im swoją niewątpliwą wyższość.”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
“Speaking does harm, sows confusion and weakens things that are obvious. Speaking makes me tremble inside. I don't think I have ever said anything really important in my entire life -- there's a lack of words for the most important things anyway. (I must make a list of missing words -- top of it I'll put a verb that means something in between "I sense" and "I see.")”
Olga Tokarczuk, House of Day, House of Night
“(...) zrozumiałam, że smutek jest ważnym słowem w definicji świata. Leży u podstaw wszystkiego, jest piątym żywiołem, kwintesencją.”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
“Какъв разкош, каква сладост на живота - да седиш в хладната къща, да пиеш чай, да си похапваш сладкиш и да четеш. Да предъвкваш дългите изречения, да вкусваш смисъла им, да откриваш неочаквано, в един миг, по-дълбок смисъл, да се изумяваш над него и да си позволяваш да застинеш с очи, влепени в правоъгълника на стъклото. Чаят изстива в изисканата чашка; над повърхността и се носи дантелена пара, която изчезва във въздуха, оставяйки едва доловим аромат. Въженцата на буквите върху бялата страница на книгата дават убежище на очите, на разума, на целия човек. Това прави света открит и безопасен. Трохите сладкиш се посипват по салфетката, зъбите лекичко звънят о порцелана. В устата се събира слюнка, защото мъдростта е апетитна като козуначения сладкиш, живителна като чая.”
Olga Tokarczuk, House of Day, House of Night
“- Сънувах – обади се Кклоска – че луната почука на прозореца ми и каза: „Нямаш майка, Клоске, а дъщеря ти няма баба, нали?” „Да” – отговорих. А тя: „В селото има самотна добра жена, която нараних, вече даже не знам защо. Няма нито деца, нито внуци. Иди при нея и й кажи да ми прости. Вече съм стара и имам слаб ум.” Така ми каза. И добави още: „Ще я намериш на Хълма. Там ме ругае, когато всеки месец се показвам на света в целия си образ.” Тогава я попитах „Защо искаш да ти прости? За какво ти е прошката на някой човек?” А тя отвърна: „Защото страданията на хората дълбаят тъмни бръчки на лицето ми. Един ден ще изгасна от болката на хората.” Така ми каза, затова дойдох тук.
Флорентинка погледна проницателно в очите Клоска.
- Истина ли е това?
- Истина е. Самата истина.
- Иска да й простя?
- Да.
- И ти да ми станеш дъщеря, а тя – внучка?
- Така ми каза.
Флорентинка вдигна лице към небето и нещо проблясна в бледите й очи.”
Olga Tokarczuk, Primeval and Other Times
“Правек и други времена" - Времето на Играта
„Когато Играчът най-сетне намери изхода към Петия свят и нерешителен, както да прави по-нататък, търси помощ в упътването, каквото е Ignis fatuus, или Поучителна игра за един игра, намира следната историйка:
„В Петия Свят Бог разговаря сам със себе си, когато особено го измъчва самотата.
Вглежда се с обич в хората и най-вече в един от тях, на име Хиоб. <Ако, ей така, му бях взел всичко, което има, на което основава тази своя сигурност, ако му бях отнел всички блага, едно по едно, дали тогава все още би бил това, което е сега? Дали нямаше да започна за злослови и богохулства? Щеше ли да ме уважава и да ме обича, въпреки това? >
Поглежда Бог отгове Хиоб и сам си отговаря: <Със сигурност не.. Той ме почита, само защото го дарявам с блага. Ще взема на Хиоб това, което съм му дал.>
И Бог обелва Хиоб като лук. И плаче над него от съчувствие. Най-напред го лишава от всичко, което Хиоб е имал: къща, земя, стада, кози, работници, гори. После му отнема тези, които е обичал: деца, жени, близки и роднини. Накрая взима на Хиоб това, което го прави такъв, какъвто е: здравото тяло, здравите сетива, навиците и привързаностите.
Гледа сега своето творение и е принуден да притвори божествените си очи. Хиоб искри със същата светлина, с която блести Бог. А може би дори блясъкът на Хиоб е по-силен, защото Бог е принуден да притвори божествените си очи. Уплашен, Бог забързано връща на Хиоб всичко подред, а дори му дава още нови блага. Въвежда пари за размяната им, а заедно с парите – сейфове и банки, дарява красиви предмети, мода, желания, копнежи. И непрестанно безпокойство. Обсипва Хиоб с всичко това, докато светлината му започва бавно да гасне и накрая изчезва.”
Olga Tokarczuk
“To wielka tajemnica, że każde wyzwanie uruchamia w nas prawdziwie żywotne siły”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
“(...) ograniczenie umysłowe i okrucieństwo ludzkie nie zna granic.”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
“Odrasla sam u lijepom razdoblju koje je, nažalost, već prošlo. Bilo je u njemu velike spremnosti na promjene i sposobnosti snivanja revolucionarnih vizija. Danas više nitko nema hrabrosti izmisliti nešto novo. Neprekidno se govori kako jest i razvijaju stare ideje. Stvarnos se postarala, postala čangrizavom, jer i ona odlučno podliježe istim zakonima kao i svaki živi organizam - stari. Njezini najsitniji sastavni dijelovi - smislovi, podliježu apoptozi kao i stanice tijela. Apoptoza je prirodna smrt, uzrokovana umorom i iscrpljivanjem materije. Na grčkom ta riječ znači "opadanje lišća". Svijetu je opalo lišće.”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
“Wie pani, czasem mam wrażenie, że żyjemy w świecie, który sobie wymyślamy. Ustalamy sobie, co jest dobre, a co nie, rysujemy mapy znaczeń...
A potem całe życie zmagamy się z tym, cośmy sobie wykoncypowali. Problem polega na tym, że każdy ma swoją wersję, i dlatego tak trudno jest się ludziom dogadać.”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
“Хората - които самите са всъщност процес - се боят от това, което е непостоянно и винаги променливо, затова са измислили нещо, което не съществува - непроменливостта, и са сметнали, че това, което е вечно и непроменливо, е съвършено. Затова приписали на Бог непроменливост. И по този начин са загубили способността да го разбират.”
Olga Tokarczuk, Primeval and Other Times
tags: god
“W jakimś sensie takie osoby jak ona, te, które władają piórem, bywają niebezpieczne. Narzuca się od razu podejrzenie fałszu - że taka osoba nie jest sobą, tylko okiem, które bezustannie patrzy, a to, co widzi, zamienia w zdania; w ten sposób okrawa rzeczywistość ze wszystkiego, co w niej najważniejsze, z niewyrażalności.”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
“Богородица от Йешкотле с цялата си воля помагаше на болните и недъгавите. Беше вписана в иконата със силата на божественото чудо. Когато хората обръщаха лицата си към нея, когато мърдаха устни, стискаха ръце на корема или ги събираха на височината на сърцето, Богородица от Йешкотле им даваше сила и оздравителна мощ. Даваше я на всички, без изключение, не от милосърдие, а заради това, че такава беше нейната природа – да дава оздравителна мощ на тези, които се нуждаят от нея. Какво ставаше по-нататък – това решаваха хората. Едни позволяваха в себе си на тази сила да подейства и оздравяваха. Връщаха се после с фигурки – отлети от сребро, мед или дори от злато миниатюри на излекуваните части на тялото, с мъниста, верижки, на които е изобразена иконата.
Други позволяваха на мощта да изтече от тях като от пробит съд и да попие в земята. А после губеха вярата в чудеса.”
Olga Tokarczuk
“Времето на Бога" - "Правек и други времена"
Странно е, че извънвремевият Бог се появява във времето и неговите промени. Ако не се знае „къде” е Бог – а хората понякога задават такива въпроси – трябва да се види всичко това, което се променя и движи, което не се вмества във формата, което се вълнува и изчезва: на повърхността на море, в танците на слънчевата корона, в земетресение, в дрейфа на континентите, в топенето на снеговете и пътищата на ледниците, в реките, които текат към моретата, в пъпките на семената, във вятъра, който резбова горите, в развитието на плода в корема на майката, в бръчките под очите, в разлагането на тялото в гроба, в узряването на виното, в гъбите, които растат след дъжд.
Бог е във всеки процес. Бог пулсира в промените. Веднъж го има, друг път го има по-малко, а понякога съвсем го няма. Защото Бог се проявява дори в това, че го няма.
Хората – които самите са всъщност процес – се боят от това, което е непостоянно и винаги променливо, затова са измислили нещо, което не съществува – непроменливоста, и са сметнали, че това, което е вечно и непроменливо, е съвършено. Затова приписали на Бог непроменливост. И по този начин са загубили способността да го разбират.
Лятото на тридесет и девета година Бог беше във всичко наоколо, затова се случиха редки и необикновени неща.
В началото Бог сътвори всички възможни неща, но сам е Бог на невъзможните неща, на тези, които или въобще не се случват, или се случват много рядко.
Бог се проявяваше в боровинките с големина на сливи, които зрееха на слънце точно пред къщата на Клоска. Клоска откъсна най-узрялата. Изтри с кърпа тъмносинята й обвивка и в отражението й видя друг свят. Небето в него беше тъмно, почти черно, слънцето замъглено и далечно, горите изглеждаха като купища голи пръчки, забити в земята, а земята, пияна и клатушкаща се, страдаше от дупките. Хората хлъзваха от нея в черната бездна. Клоска изяде тази боровинка с лоша поличба и почувства върху езика си стипчивия й вкус. Разбра, че трябва да направи запаси за зимата, по-големи от когато и да е преди.”
Olga Tokarczuk
“В куфарчето, с което идваме на този свят, има неща, които можем да употребим само веднъж, като фойерверките. Като магията в приказките. Блеснат ли, разгорят ли се, втурнат ли се към земята и гибелта си, свършено е. Край, не можеш да ги събереш от пепелта им.”
Olga Tokarczuk, Gra na wielu bębenkach: 19 opowiadań
“Водата беше силна,жизнена,изпълнена със зелени и сини отражения и с вълнички. Синьо море. Море индиго. Графитово море. А после, когато нетърпеливото тропическо слънце докосна повърхността на водата, по него се разляха пурпурни и виолетови петна, настъпващата нощ наливаше във водата хектолитри мастило.”
Olga Tokarczuk, Poslední příběhy
“Świat mógł powstać tylko dlatego, że Bóg go opuścił. Najpierw było coś, a potem tego zabrakło. To jest świat. Świat cały jest brakiem.”
Olga Tokarczuk, Księgi Jakubowe
“Słowa są jak jaszczurki, potrafią uciec z każdego zamknięcia.”
Olga Tokarczuk, Księgi Jakubowe
“Един ден, когато Изидор се вглеждаше в своето парче небе, получи просветление. Разбра, че Бог не е нито мъж, нито жена. Позна това, когато си казваше думата „Боже”. В тази дума се криеше развръзката на проблема с пола на Бога. „Боже” звучеше по същия начин като „слънце”, като „въздух“, като „място”, като „поле”, като „море”, като „живото”, като „тъмно”, „светло”, „студено“, „топло”... Изидор с вълнение повтаряше откритото божие име и след всеки път знаеше все повече и повече. Боже беше младо, но същевременно съществуваше от началото на света или и по-рано, защото „Боже” звучи по същия начин като ‘винаги”), беше необходимо за всеки живот (както „изхранване”), намираше се във всичко (като „навсякъде”), но когато се опиташ да го намериш, нямаше нищо („като „никъде”). Боже беше пълно с любов и радост, но се случваше да бъде жестоко и опасно. Имаше в себе си всички черти и качества, които съществуват на света, и приемаше образа на всяко нещо, на всяко събитие, на всяко време. Твореше или унищожаваше или позволяваше сътвореното да се разрушава само. Беше непредвидимо като дете, като някой побъркан. По определен начин приличаше на Иван Мукта. Боже съществуваше по толкова очевиден начин, че Изидор се чудеше как е могъл някога да не си дава сметка за това.”
Olga Tokarczuk, Primeval and Other Times
“Колко болезнено е да се обичан за нищо, тоест, заради това, че те има. Какво безпокойство носи такава любов. Как мислите е оплитат от недоверие, а сърцето набъбва от ускорените удари. Как светът се отдръпва и губи осезаемостта си. Криша изведнъж се почуствала самотна.”
Olga Tokarczuk, House of Day, House of Night
“Да си представяш е цяло творение, мост на помирение между материята и духа. Особено когато се прави често и интензивно. Тогава картината се превръща в капка материя и се включва в потока на живота. Понякога по пътя нещо в нея се деформира и се променя. Затова пък всички желания на хората, ако са достатъчно силни, се сбъдват. Но не винаги докрай така, както се очаква.”
Olga Tokarczuk, Primeval and Other Times
“Писателката пристигаше обикновено през май ...
Приличаше на човек, който е преживял трагедията на Помпей - цялата сякаш беше посипана с пепел; лицето ѝ беше пепеляво, цветът на устните също, сивите ѝ очи и дългата коса, стегната с ластик и прибрана в малък кок високо над главата. Ако не я познавах толкова добре, сигурно щях да прочета книгите ѝ. Но понеже я познавах добре, ме беше страх от тях. Може да се откриех там, описана по начин, който не бих разбрала? Или моите любими места, които за нея не са същото, каквото за мен. В някакъв смисъл такива като нея, дето владеят перото, биват опасни. Веднага възниква подозрение за фалш - че такава персона не е себе си, а само око, което гледа непрекъснато, а това, което вижда, обръща в изречения; така лишава действителността от най-важното в нея, от неизразимостта.”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
“Миша като всеки човек се роди разбира на части, непълна, на парчета. Всичко в нея беше отделно – гледането, слушането, разбирането, усещането, чувствата и възприятията. Рефлекси и инстинкти владееха малкото й тяло. Целият бъдещ живот на Миша щеше да се състои в събирането на това в едно цяло, а после в позволението му да се разпадне.

Нуждаеше се от някого, който би застанал пред нея и би бил огледало за нея, в когото да се отрази цялата.”
Olga Tokarczuk, Primeval and Other Times
“Historie życia nie są tematem do dyskusji. Powinno się ich wysłuchać i zrewanżować się tym samym.”
Olga Tokarczuk, Prowadź swój pług przez kości umarłych
tags: life
“Odrasla sam u lijepom razdoblju koje je, nažalost, več prošlo. Bilo je u njemu velike spremnosti na promjene i sposobnosti snivanja revolucionarnih vizija. Danas više nitko nema hrabrosti izmisliti nešto novo. Neprekidno se govori kako jest i razvijaju stare ideje. Stvarnos se postarala, postala čangrizavom, jer i ona odlučno podliježe istim zakonima kao i svaki živi organizam - stari. Njezini najsitniji sastavni dijelovi - smislovi, podliježu apoptozi kao i stanice tijela. Apoptoza je prirodna smrt, uzrokovana umorom i iscrpljivanjem materije. Na grčkom ta riječ znači "opadanje lišća2. Svijetu je opalo lišće.”
Olga Tokarczuk
“Марта казваше, че косъмът, който расте, събира мислите на човека. Акумулира ги в себе си под формата на неопределени частици. Така че, ако човек иска да забрави нещо, да го промени и да започне отначало, трябва да отреже косата си и да я закопае в земята.”
Olga Tokarczuk, House of Day, House of Night
“Който е виждал някога планината през късна есен, когато по дърветата още висят последните измръзнали листа, покрити с глазурата на сланите; когато земята е по-топла от небето и бавно умира под дантелите на първите снегове; когато изпод изсъхналите треви започват да се оголват нейните каменни кости; когато от размитите краища на хоризонта започва да се просмуква тъмнина; когато звуците изведнъж стават остри и висят в мразовития въздух като ножове - той е изпитал смъртта на света. Но аз бих казал, че светът умира постоянно, ден след ден, макар че по някакви съображения едва късната есен разбулва цялата тайна на тази смърт. И единственото живо място, което се противи на това разпадане, е чевешкото тяло, но не цялото - само една малка негова част, туптяща под сърцето, в самия център, в средата на гърдите, където невидим за очите пулсира изворът на всякакъв живот.”
Olga Tokarczuk, House of Day, House of Night

« previous 1 3

All Quotes | Add A Quote
Play The 'Guess That Quote' Game

Primeval and Other Times Primeval and Other Times
1,415 ratings
Open Preview
Bieguni Bieguni
710 ratings